Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите срещу решение №37 от 29. 04. 2009г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7574/2008 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно, постановено в нарушение на целта и материалните разпоредби на закона и твърди, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Писмо №Ц-00-1733 от 14. 11. 2008г. на председателя на Комисията за защита на потребителите не е административен акт, както неправилно е приел съдът. Издаването на оспореното писмо не е визирано като задължение на административния орган в нормативен акт. Правилно съдът е установил, че не е спазена процедурата за издаване на административен акт, но не е отчел, че органът не е имал задължение за това, тъй като актът не е индивидуален административен. Не е отчел също така, че изпълнението на акта не е скрепено с принудителната сила на държавата, тъй като е записано, че разходите „би следвало” да бъдат заплатени, а не се нарежда тяхното заплащане. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да остави жалбата на „ТМ Ауто” ЕООД без разглеждане.

Ответникът по касационната жалба – „ТМ Ауто” ЕООД, счита същата за неоснователна и недоказана. Оспорваният акт има белезите на индивидуален административен акт, тъй като съдържа изрично волеизявление на административния орган, с което се застрашават и нарушават негови законни права и интереси и се пораждат задължения. С оглед на това е налице правен интерес от обжалване на акта. От твърдението на касатора, че оспореното писмо не е в кръга на компетентността на Комисията за защита на потребителя не следва, че то не е административен акт, а само, че е незаконосъобразен такъв. Неоснователно е твърдението, че неспазването на процедурата и...