Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ш. Ф. О., гражданин на Ирак, действащ със съгласието на своята майка Х. А. Р., против решение № 8591 от 16. 06. 2011 г. по адм. дело № 15700/2010 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), преди изм. ДВ, бр. 39/2011 г., съдът е отхвърлил жалбата на Ш. О. против административно решение № 493/15. 11. 2010 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Преценявайки законосъобразността на оспореното административно решение съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са установени обстоятелства за политическа ангажираност на жалбоподателя, арести преследване от официалните власти по критерия на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът се е съобразил с тълкуването на чл. 15, б "В" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17. 02. 2009 г. по дело № С-456/2007 г. на СЕС - Люксембург. Решението е правилно.

При установените обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че липсват критериите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

От информацията на становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122/20. 07. 2009 г. на ДАБ, е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Тази информация, дадена от компетентен национален орган, потвърждава направения извод в обжалваното решение, че Ш. Ф. О. не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Тълкуването в решението от 17. 02. 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07, на чл. 15, б "В" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, не следва да се взема предвид при решаването на конкретния случай. Според съда на СЕО, силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт на индивидуален принцип.

В обжалваното решение № 8591 от 16. 06. 2011 г., тричленния състав на Върховния административен съд е обсъдил доказателствата по делото и правилно е приел, че по отношение на Ш. Ф. О. в КАО и град Захо няма реален риск от лични посегателства единствено на основание присъствието си на територията на Ирак.

Не е нарушен и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ - председателят е преценил и се е произнесъл по всички факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход, които са заявени от чужденеца в хода на административното производство.

Член 4, ал. 3 от ЗУБ въвежда правен принцип, с който следва да съобразяват действията си по отношение на търсещите и получили закрила в България, всички държавни органи и преди всичко тези, чиито правомощия включват връщането (чрез експулсиране, екстрадиране или по друг начин) на чужденци на територията на друга държава. Тази норма не създава задължение за излагане на подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход, както се твърди в жалбата. Задължение за излагане на подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход съществуваше до влизането в сила на ЗИД на ЗУБ (обн. ДВ, бр. 52 от 2007 г.) с чл. 751, ал. 5 от ЗУБ. С отмяната на този текст това задължение за председателя вече не съществува.

Преценката за сигурността на държавата, в която определен чужденец следва да бъде върнат е в компетентността на органа, който постановява и/или изпълнява "връщането". Председателят на ДАБ и интервюиращите органи нямат такива правомощия.

Административният орган е длъжен да провери доколко субективните опасения на даден чужденец от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Административният орган е обсъдил заявеното от чужденеца, търсещ закрила и мотивирано е изложил изводите си относно молбата за статут. Като е потвърдил решението на председателя на ДАБ, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, като приема, че бежанската история е неправдоподобна, противоречива, а страхът от преследване от "араби" в доминираната и управлявана от кюрди КАО, е резултат от лични, но необосновани с факти усещания на кандидата за преследване поради някой от посочените в закона признаци.

Така направените изводи са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция.

Наистина след отмяната на решение № 97 от 24. 02. 2010 г. на председателя на ДАБ, преписката на Х. А. Р. е върната за произнасяне в ДАБ. След изпращането й на административния орган и след спазване на указанията на съда, с решение № 314/23. 06. 2011 г. на председателя на ДАБ е отказан статут на Х. А. Р., М. Ф. О., Е. Ф. О. и Ш. Ф. О.. Принципът за запазване целостта на семействата, препоръчван от международната правна уредба за закрила, касае семейства на лица, получили статут в съответната страна. Към настоящия момент обаче не е налице предоставен статут на член на семейството на Ш. Ф. О..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8591 от 16. 06. 2011 г. по адм. дело № 15700/2010 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. Г./п/ Г. Х./п/ Т. К.

И.В.