Образувано е по жалба Кмета на О. Т. срещу решение №100/20. 05. 2008 г., постановено по адм. дело № 43/2008 г. от Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед №41/04. 02. 2008 г., възстановена е на работа Е. Н. Т. на длъжност Директор на дирекция „Специализирана администрация – О. Т. и е осъдена О. Т. да заплати на Такова обезщетение в размер на 1570, 80 лв. за периода 05. 02.- 05. 04. 2008 г., както и направените деловодни разноски. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно.
Ответницата, редовно призована чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административeн съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед №41/04. 02. 2008 г. на Кмета на О. Т., с която е прекратено служебното правоотношение с Е. Т., последната е възстановена на заеманата от нея длъжност Директор на дирекция „Специализирана администрация – О. Т. и е осъдена О. Т. да заплати на Такова обезщетение в размер две брутни месечни възнаграждения - 1570, 80 лв. за периода 05. 02.- 05. 04. 2008 г., както и направените деловодни разноски
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган, но в нарушение на материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
За да отмени обжалваната пред него заповед първоинстанционният съда е приел, бе непосочването на ранга на жалбодателката в заповедта не е порок във формата й независимо, че е формален недостатък, а обстоятелството, че решението на Общински съвет Трън, с което е била одобрена новата структура на общинската администрация не е било влязло в сила към момента на постановяване на процесната заповед не се отразява върху правилността на същата. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че макар органът по прекратяване на служебното правоотношение да е приложил изискванията, заложени в приетата от общинския съвет структура на общинската администрация, в конкретния случай не е налице реално съкращаване на длъжността Директор на дирекция „Специализирана администрация” в общинска администрация Трън.
За да е налице съкращаване на длъжността, следва същата да не съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация. В случая заеманата от жалбоподателя длъжност "директор на дирекция „Специализирана администрация” не е премахната, тъй като е запазена и като нормативно определена позиция и като система от функции и задължения, независимо, че са добавени и допълнителни такива, с оглед въведеното изискване длъжността да съвместява и функцията на главен архитект на общината.
Това сочи на извода, че не е налице реално съкращаване на длъжността като система от функции, задачи и задължения. Нещо повече, от представените длъжностни характеристики на двете длъжности се установява, че основните функции за длъжността са запазени, като същите са разширени с някои нови задължения. Обстоятелството обаче, че функционалните задължения са разширени, не води до извода за съкращаване на съответната длъжност. Освен това наименованието на дирекцията е запазено, което сочи, че е запазена и дейността на същата. След като е запазена основната дейност на дирекцията, в която е работил държавните служител, то не може да се счита за осъществен фактът на реалното съкращаване на длъжността. Тя съществува като позиция в длъжностното разписание в същата дирекция при запазена основна дейност на структурната единица.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/ държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Съгласно цитираната норма структурата на съответната администрация, както и утвърденото длъжностно разписание трябва да са в съответствие със законовите постановки и Единния класификатор на длъжности, които според функциите, които се изпълняват, са ръководни, експертни и технически - чл. 13, ал. 2 ЗА. Според ЕКДА длъжността "Директор на дирекция" в община с население до 50 000 души е ръководна, а длъжността "главен архитект" е експертна. В случая според направеното структурно изменение в общината и длъжностното разписание тези длъжности са определени като една. Такова съвместяване сочи на противоречие с нормативните предписания, което опорочава проведените изменения в администрацията и съответно извършеното на база на предприетите промени съкращаване на длъжността на жалбоподателя.
Пред вид изложеното с оглед съдържащото се в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение атакуваната заповед не е в съответствие с материално-правните разпоредби. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, не са осъществени - не е налице съкращаване на длъжността. При този резултат правилно съдът е осъдил О. Т. да заплати на Такова обезщетение по чл. 121 ал. 1 т. 3 ЗДСл, както и направените по делото разноски.
Ето защо решението в тези му части следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
В частта, с която е постановено възстановяване на Е. Т. на заеманата от нея длъжност Директор на Дирекция «Специализирана администрация» - О. Т. решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност е необходимо кумулативното осъществяване на визираните в текста две предпоставки: отмяна на акта и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. От изложеното следва, че възстановяването на заеманата длъжност следва по силата на закона при отмяна на акта и е в зависимост от последващия действия на държавния служител, които не могат да бъдат обективирани в хода на производството по отмяната на акта. Ето защо решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството в частта пи искането на жалбодателката за възстановяването й на заеманата от нея длъжност прекратено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отменена заповед № 41/04. 02. 2008 г. на Кмета на О. Т., и е осъдена О. Т. да заплати на Такова обезщетение на основание чл. 121 ал. 1 т. 3 ЗДСл, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, а в частта, с която е възстановена Такова на заеманата от нея длъжност следва да бъде обезсилено, като недопустимо и производството прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА
решение № 100 от 20. 05. 2008 г., постановено по адм. дело № 43/2008 г. по описа на Административен съд Перник в частта му
, с която Е. Н. Т. е възстановена на длъжност Директор на Дирекция „Специализирана администрация” – О. Т. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част .
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ И. С.
И.С.