О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60346

София, 28. 09. 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

ч. т.дело № 1932/2021 година

Производството е образувано въз основа на частна касационна жалба, подадена от „Тоан“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1218 от 11. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 1313/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав, с което след отмяна на определение № 266872 от 14. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 4840/2021 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от „Ер Кънстракшънс“ ООД, за заплащане на сумата 43 104. 94 лв. - стойност на извършени видове СМР по договор за строителство от 24. 09. 2020 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки на „Тоан“ ЕООД в изрично посочени търговски банки, до размера на бъдещия иск, при парична гаранция 4 500 лв., вносима от молителя по сметка на САС.

Частният касатор поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, с искане за отмяната му и отхвърляне на молбата за обезпечение на бъдещ иск. Твърди, че липсват част от предпоставките за допускане на обезпечение – бъдещият иск не е вероятно основателен, предвид липсата на достатъчно доказателства, а обезпечителната нужда не се обосновава от молителя и съдът не е извел мотивирани изводи в този смисъл.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички наведени оплаквания срещу акта на първоинстанционния съд, както и да обсъди всички доказателства по делото и 2. Може ли да се приеме, че без наличието на доказателства, са изпълнени кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК. Допълнителният селективен критерий по първия въпрос е обоснован със следната практика на ВКС: решение по гр. д. № 1055/2016 г., решение по гр. д. № 5961/2015 г., решение по гр. д. № 1332/2015 г. и решение по гр. д. № 625/2019 г., а по втория въпрос се твърди, че е налице различна съдебна практика и необходимост от формиране на константна практика на ВКС.

Ответникът по частната касационна жалба „Ер Кънстракшънс“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл. 396, ал. 1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София, след преценка на представените от бъдещия ищец – „Ер Кънстракшънс“ ООД писмени доказателства: договор за строителство от 24. 09. 2020 г., акт обр. 19 от 18. 02. 2021 г., фактура № 434 от 18. 02. 2021 г., и нотариална покана до ответника по молбата /сега частен касатор/, с доказателства за връчването й по реда на чл. 47 ГПК, е приел, че те не са достатъчни за обосноваване на вероятната основателност на бъдещия осъдителен иск. Позовавайки се и на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е извел извод, че исканото обезпечение следва да се допусне при парична гаранция в размер на 4 500 лв. В мотивите към определението е посочено, че е налице и обезпечителна нужда, т. к. при обезпечаване на иск за парично вземане наличието на същата се предполага, а посочената от молителя обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки, е подходяща с оглед целите на обезпечението. След постъпване на определената от апелативния съд гаранция по набирателната сметка на САС, е издадена обезпечителна заповед, като молителят е представил и доказателства за предявяване на обезпечения бъдещ иск в рамките на определения от съда срок.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

По делото липсват данни за вероятна нищожност или вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт, който е постановен от законен съдебен състав, при съблюдаване на функционалната подсъдност и съобразно поисканата обезпечителна мярка. От съдържанието на въззивното определение не би могъл да се изведе извод и за наличие на предвиденото в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК самостоятелно основание. Очевидна неправилност на съдебния акт би била налице при превратно прилагане на закона или явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Такива тежки пороци не се установяват, поради което искането на частния касатор за допускане на обжалването на това основание, не следва да бъде уважено.

Процесуалноправният въпрос – относно изискването за мотивиране на преценката на съда за вероятната основателност на бъдещия иск и обезпечителната нужда, не може да обуслови достъпа до касация. Безспорна е необходимостта за мотивиране на съдебните актове, като в случая, в обжалваното определение са изложени мотиви за наличие на предпоставките за основателност на молбата по чл. 391 ГПК. Изразеното от частния касатор несъгласие с изводите на апелативния съд съставлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, преценката на което не попада в обхвата на селективното производство.

По втория въпрос, свързан с евентуалната основателност на иска, при липса на убедителни писмени доказателства, не е налице сочената от частния касатор допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Категорична е практиката на ВКС, че допускането на обезпечение на иск /висящ или бъдещ/ е предпоставено от наличието на приложени от молителя писмени доказателства, въз основа на които се преценява евентуалната основателност на иска. Когато молителят не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция, съставляваща индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити накърненото материално право, и обезпечение на интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска. Съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК, посочените предпоставки могат и да се кумулират от съда при реализиране на преценката за вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се търси. В този смисъл е определение по ч. гр. д. № 1319/2008 г. на ВКС, второ г. о. Тълкуването в посоченото определение е възприето и в мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които, законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно. Посоченото тълкуване е изрично съобразено при постановяване на атакуваното определение, като в случая не са налице предпоставки за изменение или изоставяне на обективираното в ТР разбиране. Следователно, по формулирания втори въпрос не е доказана допълнителната селективна предпоставка.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1218 от 11. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 1313/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: