Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищците по делото „Нед ойл къмпани“ ООД и „ДиМ Д. консултинг хауз“ ЕООД, двете представлявани от управителя им М. Д. Д., срещу определение № 2545/16. 11. 2020 г., постановено по частно гр. дело № 3342/2020 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 203/24. 02. 2020 г. по гр. дело № 194/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Дружествата-ищци (сега касатори) са предявили по делото обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД и чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. срещу Кооперация „Сета 92“ и множество физически лица, както следва: иск за прогласяване за относително недействителен спрямо ищците на договор, обективиран в нотариален акт № 89/2003 г., с който ответната кооперация е прехвърлила на ответниците – физически лица, респ. – на техни наследодатели правото на собственост върху два апартамента срещу задължението да извършат довършителните строително-монтажни работи на сградата, както и иск за установяване спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесните апартаменти. Апелативният съд е установил, че ответната Кооперация „Сета 92“ е заличена от търговския регистър, считано от 31. 01. 2017 г. по реда на § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като е приел, че това води до липсата на правосубектен ответник в настоящото производство, излагайки подробни съображения в тази насока. Въззивният съд е приел и че съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът-ищец може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които ответникът-длъжник го уврежда, както и че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на правен интерес за воденето му, който е обусловен изцяло от качеството на кредитор на ищеца, което той следва да притежава спрямо ответника-длъжник. Съдът е приел също, че при настъпилото заличаване на ответника-длъжник Кооперация „Сета 92“ в случая не е налице правен субект с права и задължения, срещу когото искът да бъде предявен, като в случая като ответници в производството са конституирани и физическите лица – купувачи по процесната прехвърлителна сделка, съответно – техните наследници. Въззивният съд е споделил и решаващите изводи на първата инстанция, че ответниците в производството по чл. 135 от ЗЗД са необходими задължителни другари, които имат обща съвместна процесуална легитимация, и след като ответната кооперация-длъжник е заличена като правен субект, то производството е недопустимо както спрямо нея, така и по отношение на останалите ответници. Предвид обусловеността на иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. от недопустимия иск по чл. 135 от ЗЗД, съдът е приел, че и обусловеният иск също е недопустим.

Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Ответниците В. Д. Д., Б. Л. Т., П. Т. Д.-Ч., С. К. В., Д. К. Д., К. Д. Д., Д. Я. С. и Н. Д. Д. в отговора си на частната касационна жалба излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Ответникът О. А. Ал Н. не е подал отговор на частната касационна жалба.

С изложението си към частната касационна жалба (наименовано молба – касационни основания) дружествата-жалбоподатели са направили искане за отвод на всички съдии от ВКС, с твърденията, че имало заведени от лично от управителя им М. Д. дела срещу ВКС и срещу съдии от този съд. Това искане е неоснователно по отношение на настоящият съдебен състав и следва да бъде оставено без уважение. Никой от членовете на състава не е страна по дело, заведено от управителя на дружествата-жалбоподатели. Последните не са представили по настоящото дело и доказателства за твърдените заведени дела срещу ВКС, но дори това обстоятелство да е вярно, то не съставлява основание за отвод в никоя от хипотезите на чл. 22 от ГПК. По тези съображения е неоснователно и искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за определяне на друг съд в държава-член на ЕС, равен по степен на ВКС, който да разгледа частната им касационна жалба.

Съдът намира, че не са налице и основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – и без да са налице горните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно.

В случая в изложението към частната касационна жалба от страна на жалбоподателите се сочат и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като се поддържа, че „в нарушение на Съда на Европейския съюз“ било нарушено правото им на справедлив процес от безпристрастен съд и „нарушението на чл. 6 от ЕКПЧ“; че „въпросът“ бил решен в противоречие с практиката на ВКС; както и че „изложените съображения“ били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението и жалбата, обаче, не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС или на СЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито са посочени актове на ВКС и/или на СЕС, в противоречие с които въззивният съд да е разрешил такъв правен въпрос. Вместо това, в изложението се преповтарят, изложените и в жалбата, оплаквания за неправилност на обжалваното определение, сочат се доводи за неправилност и на първоинстанционното определение, което не би могло да е предмет на касационната проверка. Освен това, въззивното определение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително на ВКС. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите „Нед ойл къмпани“ ООД и „ДиМ Д. консултинг хауз“ ЕООД за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, от разглеждането на настоящото дело.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2545/16. 11. 2020 г., постановено по частно гр. дело № 3342/2020 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: