Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 7124/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на Х. Б. и Л. К., против Решение № 98/24.03.2021 г., постановено по административно дело № 360/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 18-6649/21.07.2020 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, с която е отказано изменение в КККР на [населено място], за поземлени имоти с идентификатори 65245.2.494, 65245.2.493 и 65245.2.488.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че е необходимо изменение на кадастралната карта поради наличието на грешка в нея, като се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ, ведно с последиците от това.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Захаринов, който моли да бъде уважена по изложените в нея доводи.

Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил се представлява от адвокат Петров, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита.

Останалите ответни страни – Кмет на О. Д. М. И., П. С. – Иванова и Г. А., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон.

Със заявлението, сезирало административния орган е било поискано да се променят границите на поземлен имот с идентификатор 65245.2.494 по КККР на [населено място], съгласно регулационния план от 1968 г., така, че границите на имота да се изместят и навлязат в площта на двата съседни имоти с идентификатори 65245.2.493 и 65245.2.488, тоест се увеличи неговата площ за сметка на тези имоти. В хода на административното производство, лицата – собственици на двата съседни имоти са оспорили проектното изменение, с твърдения, че регулационните сметки не са уредени, изразили са изричното си несъгласие относно преместване на границите на поземлените имоти по регулация, като са представили и съответните писмени доказателства за това. Тези факти правилно са обосновали извода за наличие на спор за материално право между заявителите/жалбоподатели от една страна и лицата, които се легитимират като собственици на съседните поземлени имоти, от друга страна, като спорът е досежно местоположението на границите между имотите. Този спор е заявен както в административното, така и в съдебното производство. Дори и да е налице грешка в кадастралната карта, както твърдят оспорващите, безспорно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която повелява, че при наличие на спор за материално право, този спор е преюдициален и първо следва да се разреши от гражданския съд, след което да се пристъпи към изменение на кадастъра, респективно постановения от органа отказ се явява материално законосъобразен.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните, с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна – Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/24.03.2021 г., постановено по административно дело № 360/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Х. Б., [ЕГН] и Л. К., [ЕГН], да заплатят на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова