Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- гр. В. срещу Решение № 1741 от 04. 07. 2012 г., постановено по адм. дело № 504 от 2012 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 030902519/05. 01. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна № 185/31. 03. 2010 г., в частта с която на „Б. М.” ЕООД, гр. В., представлявано от управителя К. Б., е определено допълнително задължение за корпоративен данък по ЗКПО отм. за 2004 г. в размер на 19 837, 88 лева главница и лихва в размер на 12 158, 73 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е игнорирал събраните в хода на ревизионното производство доказателства и не ги е съпоставил с тези, събрани в съдебното производство. Навежда довода, че фактическите констатации в оспорения ревизионен акт, издаден в производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК не са оборени, поради което формираният в атакувания съдебен акт обратен извод е неправилен. Намира, че при новото разглеждане на делото съдът не се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд по адм. дело № 5797/2011 год. и не е осъществил анализ на отчетените обороти по сметка 501 – каса за месец септември и месец ноември 2004 год., направени въз основа на представените оборотни ведомости за същите периоди....