Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА
при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 7126/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. И., срещу решение № 188 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 773/2020 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-466/16.06.2020 г. на кмета на О. Д. и е осъдена да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и неправилно не е кредитирал част от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според касатора съдът не е обсъдил възражението му относно констативния протокол, както и е посочил в решението си други разпоредби, които не са посочени от административния орган. Твърди се още, че за процесния строеж не се изискват строителни книжа, както и съдът не е взел предвид факта, че касаторът е входирал в О. Д. изискуемите документи преди издаване на констативния протокол. Възразява се, че процесният строеж представлява „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – кмета на О. Д. редовно призован, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на Б. Б. срещу заповед № РД-15-466/16.06.2020 г. на кмета на О. Д. с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на Б. Б., в качеството й на собственик и извършител, да премахне незаконен строеж „Септична яма в УПИ IX-63“, находящ се в с. Калотина - спирката, О. Д. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е VI-та категория и представлява изкопана в земята яма с размери 2х1.60 м. от железобетонни стени с дебелина около 0.2 м., затворена отгоре с капак от рифелована ламарина и монтирана вентилационна тръба ф60 мм., с включена към нея дебелостенна тръба от ВиК инсталацията на сградата, за които констатации е съставен и констативен акт № 1/02.03.2020 г. В съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, VI-та категория, и е със следните характеристики - вкопано в земята кухо кубче, с ограждащи стоманенобетонни стени с дебелина между 20-25 см., покрито отгоре частично със стоманенобетонна плоча и частично с отваряем капак от рифелова ламарина, а отгоре е монтирана вентилационна тръба с диаметър 0.60м., размери 1.62 м на 1.50 м. и дълбочина 2.25 м. Констатирано е от вещото лице, че е налице несъответствие на установеното в констативния акт, изразяващо се в липсата на индивидуализация на мястото, където се намира септичната яма, на дълбочина на ямата, както и има разминаване относно установените дължина и ширина. Според вещото лице процесният строеж е бил допустим по правилата и нормативите, действали по времето на изграждането му, както и по сега действащите, а именно ямата е на отстояние минимум от 3 м. от границите на имота в съответствие с чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, респ. чл. 119, ал. 7 от ППЗТСУ.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с относимите материлно-правни разпоредби. Според административният съд в констативен акт № 1/02.03.2020 г., а впоследствие и в оспорената заповед, обектът „Септична яма“ е достатъчно ясно индивидуализиран, като установеното описание на място от вещото лице с много малки отлики съвпада с описанието на обекта, дадено в акта и заповедта, поради и което не се кредитира заключението на вещото лице в частта му досежно отговора на въпрос № 2. Прието е от съда, че липсата на индивидуализация на мястото, където е разположена септичната яма в процесния имот, в случая е без отношение към законосъобразността на процесната заповед, тъй като страните не спорят досежно отстоянията на обекта от къщата, от западната и северната регулационна линия и от улицата и че същите тези отстояния правят обекта допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изгражденето му и съгласно сега действащите. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел също така, че извършената без разрешение за строеж септична яма /в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ/ е незаконна такава в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като предвид и годината на изграждането й - 2010-2011 г., правилно ответникът не е изследвал дали става въпрос за търпим строеж - неприложими са хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.
Правилен е изводът на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и съдебно-техническа експертиза, че процесната септична яма, представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, VI-та категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Безспорно се установява по делото, че за процесната септична яма няма издадено разрешение за строеж в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, определящ септичните ями като второстепенни постройки на допълващо застрояване, и разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изискващ за постройките на допълващото застрояване издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които и разпоредби са приложими в конкретния случай. По делото не се установява също така за процесния обект да е било изготвено конструктивно становище с указание за изпълнението му, каквото е изискването по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че съдът е посочил в решението си други разпоредби, които не са посочени в обжалваната заповед, тъй като и административният орган, и съдът в мотивите на решението си, са посочили правилно приложимите за процесния строеж норми.
Правилен е и извода на съда, че констатираната неточност от вещото лице при описание на септичната яма в констативния акт, не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. От представената по делото административна преписка и в частност от констативния акт, включително и скицата към него, става ясно кой е строежът и същият може да се индивидуализира безпротиворечиво, поради което установеното от вещото лице в отговор № 2 от заключението не се отразява нито на индивидуализацията на строежа, нито на възможността за точното изпълнение на заповедта. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма съмнение по отношение на това какво подлежи на премахване и къде е разположено.
Настоящата съдебна инстанция намира съща така за безспорно установено по делото, че процесната септична яма е изградена в периода 2010 – 2011 г. Това обстоятелство следва и от приложения по делото от жалбоподателката изготвен технически проект за изгребна яма от ноември 2019 г., който се твърди, че същата е входирала в общината, и в обяснителната записка на който е изрично записано, че ямата е изградена 2010 – 2011 г. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде „търпим“ нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява ирелевантно за спора обстоятелството, че касационният жалбоподател е входирал в общината технически проект за изгребна яма.
Правилно административният съд е приел също така, че не са налице и нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като е изготвен констативен акт, връчен на касационния жалбоподател, който е упражнил и правото си на възражение, което е обсъдено от административния орган, видно от съдържанието на оспорената заповед, и е прието за неоснователно. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че констативният акт е издаден на основание чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, която разпоредба не е приложима за строежи от VI-та категория. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ кметът на общината издава заповедта за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. В съответствие с цитираната разпоредба констативен акт № 1/02.03.2020 г. е съставен именно от двама служителите за контрол по строителството в администрацията на О. Д. като обстоятелството, че в акта се сочи, че същият е по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ не обоснова извод за допуснати процесуални нарушение, доколкото изрично в чл. 225а, ал.1 от ЗУТ се сочи, че производството е по премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, приложим и по отношение на строежи от VI-та категория.
Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 600 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 773/2020 г. по описа на Административен съд – София област.
ОСЪЖДА Б. Б., с ЕГН [ЕГН], да заплати на О. Д. сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева
/п/ Бранимира Митушева