Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби и на двете страни в първоинстанционното производство срещу Решение №3283 от 18. 06. 2012 г., постановено по адм. д. №197/2012 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, както следва: 1.

касационна жалба на Директора на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, в частта от решението, с която е отменен РА №2001101019 от 20. 05. 2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 49 490, 88 лева по фактури, издадени от „Красти 66" ЕООД, „Златков 94" ЕООД и „Плутон 83" ЕООД за данъчните периоди от 01. 02. 2010 г. до 31. 07. 2010 г. на “М. С.” ООД, ЕИК 130923884 /с предишно наименование “Трансекспрес-БГ” ООД/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Твърди, че неправилно АССГ е приел, че представените доказателства са достатъчни да обосноват реалност на облагаемите доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит по същите доставки е било отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС – поради липса на реалност на доставките, отразени в 137 броя фактури. Твърди, че изводите на съда за реалност на доставките не са подкрепени с доказателства. Сочи, че дружеството притежава 6 броя моторни превозни средства /МПС/ и 8 полуремаркета, които съгласно §6, т. 18 не може да са самостоятелен обект...