Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К. Р. против решение № 317 от 29. 06. 2011 г. по адм. дело № 427 /2011 г. на Административен съд –В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 33/ 18. 04. 2011 г., издадена от инспектор при сектор „БОП” към ГД „БОП”- МВР , с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането й за срок от 24 часа. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид допуснатите нарушения във формата на акта, обстоятелството, че същият е постановен от некомпетентен орган, а принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – В. Т. е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. В случая няма данни към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателката Рашкова да е привлечена като обвиняем по образуваното ДП № 38/2010 г. на ОСлО при ВТОП, поради което доводите, че компетентни да предприемат действия спрямо нея са само органите на предварителното производство, са неоснователни.

Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателката към извършено престъпление по чл. 252 от Наказателния кодекс, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка.

Обстоятелството, че в заповедта не е посочено, че жалбоподателката фактически е отведена в поделенията на МВР в 14. 50 часа, а е записан по-късен час, не опорочава постановения акт, тъй като жалбоподателката е освободена на 19. 04. 2011 г. в 13. 30 часа, т. е 24 часовия срок за задържане е спазен.

Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него.

При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд – В. Т. приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са събрани данни за възможно участие на жалбоподателката в извършването на престъпление по чл. 252 от НК и е разрешено да се извърши претърсване и изземване на пари, вещи, офис техника и документи в работен офис на „Райфайзенбанк”, ползван от жалбоподателката (определение от 15. 04. 2011 г. по ч. н.д. № 238/ 2011 г. на Окръжен съд – В. Т.). При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени – събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателката може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя и на вещите, предмет на престъплението, спрямо Рашкова е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същата е задържана за 24 часа в поделенията на МВР.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателката да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. „с” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – свободата на жалбоподателката е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването й пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените по делото определение на съда за претърсване на офиса, ползван от жалбоподателката, мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като съществува вероятност Рашкова да има участие в извършено престъпление. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорената заповед е преценена от съдебния състав на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, които следва да установят и им е предоставена възможност да ангажират допълнителни доказателства в подкрепа на доводите си (определение от 31. 05. 2011 г.). Решението е постановено след задълбочено обсъждане на всички събрани доказателства, а изводите на съда са подробно мотивирани.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 317 от 29. 06. 2011 г. по адм. дело № 427/ 2011г. на Административен съд – В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.