гр. София, № 11980/15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 2322 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Н. срещу решение № 665 от 04.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 103/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 16151/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 4 състав, П. В. Н. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 16 305, 22 лв., представляваща неплатена остатъчна главница, дължима на основание договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.09.2019 г., която сума представлява сбор от дължими месечни вноски за главница за периода от 02.10.2018 г. до края на срока на договора - 23.11.2021 г., изтекъл в производството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 07.09.2018 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че в него апелативният съд е направил изводи в нарушение на норми от правото на Европейския съюз /ЕС/, които националният съд е длъжен да прилага и които не позволяват съдът да връчва в хода на процеса частни документи. Това са изводите, че договорът за цесия, по силата на който първоначалният...