Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ю. С. К. против решение № 796 от 10. 12. 2009 г., постановено по адм. дело № 896 от 2009 г. по описа на Административния съд - Благоевград.

В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че приложеният от административния орган материален закон - § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, към датата на произнасяне е неблагоприятен спрямо интересите на касатора в сравнение със закона, действал към датата на подаването на заявлението и изтичането на срока по чл. 4, ал. 1 от наредбата. Разноски не се претендират.

Ответната страна - областният управител на област Б.д, чрез подаден писмен отговор (възражение) на касационната жалба поддържа становище за неоснователност на касационните възражения. Разноски не се претендират.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение.

Върховният административният съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по жалба на Ю. К. против заповед № ОА-1468 от 07. 09. 2009 г. на областния управител на област Б.д в частта, с която е определен размерът на дължимото й парично обезщетение в качеството й на правоимащо лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд с оглед представените по делото доказателства е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразно издаден, като съдът е кредитирал изцяло фактическите и правните основания на административния орган относно основателността и начина на определяне размера на дължимото обезщетение. Безспорно е...