Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 7131/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на Р. В., чрез процесуалния му представител адв. Г., против решение № 578 от 17.03.2021г., постановено по адм. дело № 3198/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. № 24 – 24160 от 07.10.2020г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Пловдив, с който е отказано одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, състоящо се в промяна на контура на нанесена в КК сграда идентификатор № 47295.124.276.2, обхващаща една сграда и пристройка към нея, с обособяване и нанасяне в кадастралната карта на две отделни сгради по заявление вх. № 348215 от 06.08.2020г.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът формално е повторил мотивите на административния орагн и не е отчел, че с нотариален акт от 2009г. на И. В. са прехвърлени 3/4 идеални части от ПИ идентификатор № 47295.124.276 и налична в този имот малка сграда с площ от 42 кв. м., като жалбоподателят Р. В. си е запазил 1/4 идеални части от поземления имот и правото на ползване до живот върху целия имот и малката сграда. По отношение на поисканото изменение твърди, че с РС № 223 от 12.09.2003г. на главния архитект на община Родопи е получил разрешение да построи от 102,90 кв. м., която е долепена до съществуващата в имота към онзи момент сграда от 42 кв. м. Посочва, че тази разрешена за построяване сграда е построена като акт обр. 14 за нея е издаден на 10.05.2008г., към който момент тя вече е придобила статут на самостоятелен обект на правото, като към този момент Р. В. е бил едноличен собственик и на земята, на поземления имот, в който е построена и съответно по приращение тя е негова, като тя не е била продадена и прехвърлена на И. В. с нотариалния акт от 2009г. Поради това твърди, че като собственик на сградата от 102,90 кв. м., той е легитимиран да подаде заявление за изменение в този смисъл на КК и съответно в имота е налице сграда, която е самостоятелна и във връзка с представените архитектурни проекти, която е различна от прехвърлената на И. В. малка сграда от 42 кв. м. и която втора сграда като обект на кадастъра следва да бъде нанесена в КК като самостоятелен обект. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказът на Началника на СГКК – Пловдив. Претендира разноски. за двете инстанции.

О. Н. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Ответника И. В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като на първо място е споделил извода на административния орган, че заявлението за изменение на КККР е подадено от лице, което не е легитимирано да иска такова изменение. Достигнал е до този извод позовавйки се на чл. 51 ал. 3 ЗКИР, според който измененията на КККР се извършват по заявление на собственик, друго лице, когато това е предвидено по закон или при служебно постъпила информация. Приел е, че заявителят Р. В. няма качеството на собственик върху имота, тъй като с нотариален акт № 177, том 77, д. № 14429/2009г. е продал имота идентификатор № 47295.124.276 и находящите се в него сграда, подобрения и приращения на И. В. и от този момент последния е собственик на целия имот. Посочил е, че извършената реконструкция и пристрояване на съществуващата в имота сграда и издадените документи, удостоверяващи завършването на строителния процес и въвеждането на строежа в експлоатация през 2019г. на името на заявителя Р. В., не го правят собственик на новопостроената сграда – пристройка към съществуващата стара сграда, като се е позовал на чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, като е приел, че тъй като към 2019г. собственик на земята е И. В., то следователно и той е собственик на извършената нова пристройка, за която се иска изменение с нанасянето й като самостоятелна сграда. Посочил е, че запазеното от Р. В. право на ползване го оправомощава да ползва вещта съгласно нейното предназначение, но не му дава право да строи във вече чуждия имот, което според съда можело да стане само с учредяване на право на строеж, пристрояване и надстрояване. Приел е и наличието на друга пречка за извършване на исканото изменение, а именно наличието на спор за материално право, спор за собственост, като се е позовал на направеното възражение от страна на И. В. срещу процедиране на исканото изменение. По тези мотиви е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.

Оспореният в производството отказ е постановен на две основания: най – напред административният орган е приел, че заявителят Р. В. няма качеството на лице по чл. 51 ал. 3 ЗКИР досежно заявеното изменение на КККР и подаденото заявление е в нарушение на цитираната норма; на второ място административният орган е приел, че към обосновката на заявлението е приложено копие от архитектурен проект на сградата, като е посочено, че основание за исканото изменение за нанасянето като нов обект на кадастъра на нова сграда е наличието на отделна стена /калканна/ на пристроената част с фуга между нея и стената на пристрояваната сграда, като административният орган е приел, че това не е достатъчно да се приеме наличието на отделен обект на кадастъра, тъй като по проекта е установено, че между двете сгради има връзка, представляваща врата между отделни помещения. По тези съображения е приел, че нанесената през 2016г. като изменение по заявление на И. В. една сграда, не може да бъде приета за две отделни сгради.

На първо място видно от цитираното съдържание на оспорения отказ в него не е налице позоваване на разпоредбата на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а именно наличие на основание за отказ, поради спор за материално право. В тази връзка е оспореното съдебно решение е неправилно, доколкото съдът е приел наличие на спор за материално право, без такова да е посочено като основание за отказа. Съдът в производството по оспорване на административен акт, контролира и преценява законосъобразността на същия съобразно основание, посочени в него, като няма правомощие да допълва правните основания. В настоящия случай съдът се е произнесъл по основания, липсващи в оспорения акт, което представлява нарушение от кръга на съществените, тъй като нарушава правото на защита на адресата му.

Неправилен е и извода на съда, както и на административния орган, за това, че административното производство е започнало по заявление на лице, което не е легитимирано да иска изменение в КККР. В случай, че производството е започнало по заявление на лице, което няма право да иска изменение, административният орган е следвало да прекрати производството, а не да се произнася по същество, каквото е и направил, като това е още едно основание за незаконосъобразност на отказа. Въпреки така посоченото настоящият състав намира, че е неправилен извода и на административния орган и на съда досежно извода, че Р. В. не е имал право да подава заявлението. Искането за изменение на КККР касае искане за отстраняване на непълнота и грешка в КККР на с. Марково с разделяне на сграда идентификатор № 47295.124.276.2 на две отделни сгради с проекто идентификатори № 47295.124.276.3 /стара сграда с площ 42 кв. м./ и проекто идентификатори № 47295.124.276.4 /нова сграда, изградена по РС № 223 от 2003г./. От представените документи за собственост по нотариален акт № 154, том I, д. № 167 от 1998г. се установява, че Р. В. е придобил от К. М. при условията на съпружеска имуществена общност дворно място представляващо УПИ V – 161, кв. 13 по плана на с. Марково. След смъртта на съпругата Р. В. продава на сина си И. В. с нотариален акт № 155, том III, д. № 517 от 26.11.2009г. собствените си 3/4 идеални части от имот идентификатор № 47295.124.276, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 47295.124.276.1 – едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв. м. Т.е. видно от представените документи за собственост волята на прехвърлителя е била да прехвърли собствените си 3/4 идеални части от поземления имот, ведно само с малката сграда от 42 кв. м. В документите за собственост липсва волеизявление досежно съществуващата към 2009г., построена нова сграда със ЗП 102,90 кв. м. и РЗП – 193,30 кв. м. въз основа на разрешение за строеж № 223 от 12.09.2003г. Посоченото РС е издадено през 2003г. за „реконструкция на съществуваща жилищна сграда и нова двуетажна пристройка към нея“, към който момент Р. В. е бил собственик на 3/4 идеални части от поземления имот, в който е построена. Сградата – новата двуетажна пристройка - е изградена въз основа на разрешение за строеж, издадено на името на Р. В. към момент, в който същият се е легитимирал като собственик на 3/4 идеални части от поземления имот, съответно е издаден акт обр. 14 от10.05.2008г., т. е. към момента, в който Р. В. е бил още собственик на идеални части от поземления имот, съответно към този момент новопостроената сграда е придобила статут на обект на правото, включително на кадастъра. Това е така, тъй като съгласно чл. 23 ал. 1 т. 2 ЗКИР „недвижим имот - обект на кадастъра е: сграда, включително изградена в груб строеж“, а съгласно § 1 т. 2 ДР на ЗКИР „груб строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. В случая е налице завършен груб строеж, удостоверен с издаден акт обр. 14, за приемане на конструкцията от 10.05.2008г., т. е. налице е годен обект на собственост към момент, в който Р. В. е и собственик на идеални части от поземления имот и то обект, извършен със съответни строителни книжа. Наведените от ответника по касация И. В. възражения досежно пороци на разрешението за строеж, въз основа на което е изградена сградата, са неотносими в това производство. В тази връзка и предвид липсата на изразена воля за прехвърляне на собствеността на тази новоизградена сграда на И. В. с нотариалния акт от 2009г., е неправилен извода на съда и на административния орган за това, че Р. В. не се легитимира като лице с права на собственост върху новоизградената сграда, оправомощено по чл. 51 ал. 3 ЗКИР да подаде заявление за изменение на КККР досежно поисканото изменение.

По отношение на направеното произнасяне от административния орган досежно липсата на предпоставки да се приеме наличието на самостоятелен обект, който може да бъде нанесен като такъв досежно пристроената двуетажна постройка /сграда/, съдът не е извършил надлежна проверка досежно наличието на предпоставките за това дали се касае за обект, който може да е самостоятелен такъв по КК или не. Съдът не е извършил преценка дали заявената като изменение искане за нанасяне като обект на КК на двуетажната постройка представлява самостоятелен строеж със самостоятелно функционално предназначение по ЗКИР с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31, т. е. дали представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР. В тази връзка при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила съдът без мотиви не е допуснал поискана от жалбоподателя в първата инстанция СТЕ, целяща установяване именно на това обстоятелство.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗКИР „Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Р. Б. и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите. Съгласно чл. 27 ал. 1 т. 2 от ЗКИР Основните кадастрални данни са „за сграда: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки; брой етажи; предназначение; адрес“, като и по отношение на сградите би следвало да е налице съответствие на очертанията на обектите – границите им и площта, определена по тях и отразената като основни кадастрални данни площ на обекта по документ за собственост. В случая не е изследвано налице ли е или липсва такова съответствие на съществуващите обекти в КК, съответно налице ли са основания за уважаване на заявеното изменение с обособяването на двуетажната пристройка като самостоятелен обект на кадастъра. Съдът не е събрал доказателства досежно тези относими към спора факти и обстоятелства, поради което е постановил оспореното съдебно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и предвид това, че за изясняване на спора от фактическа страна следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, настоящият състав не може да се произнесе по същество. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив, като при новото разглеждане съдът следва, включително с използване на специални знания да установи относимите към спора факти и обстоятелства, досежно заявеното искане за изменение на КККР по заявлението на Р. В..

Предвид изхода на спора по претенцията на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 578 от 17.03.2021г., постановено по адм. дело № 3198/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова