Производство по реда на чл. 208 сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Б”ЕООД, ЕИК 201329673, гр. Б., представлявано от Т. Х. В., чрез пълномощника си адв. Д., срещу решение № 1162/30. 05. 2012г., постановено по адм. д. № 2482/2012., по описа на Административен съд гр. Б. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 021200665/26. 07. 2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 402/05. 11. 2012 г. на директор на дирекция "О”ЕООД, най-малко би могъл да знае, че сделките, удостоверени с процесните фактури са част от извършена от доставчика данъчна измама или че други сделки по веригата преди или след тези на данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС.
Относно разминаването в цената посочена в нотариален акт № 3/19. 112010г. с данъчна основа 100 000 лева без ДДС и данъчната основа в процесната фактура № 7/19. 11. 2010г. – 474490. 32 лв, съдът е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗДДС данъчната основа включва и дължимите данъци и такси по доставката, които в настоящия случай са 3 995. 40 лв /нотариална такса в размер на 1055. 40 лв. и такса 2. 1% - 2940 лв/, като остава необяснимо увеличението на данъчната основа със сумата от 330 494. 66 лв./ 474490. 32 лв - 140000. 00 лв. - 3995. 40 лв./. Лицето не е представило никакви документи относно образуване на данъчната основа, фактурата не е анулирана и като погрешно издадена, затова съдът е направил извод, че данъкът, изискуем по доставката, свързана с НА № 3/19. 11. 2010г е в размер на 28 799. 08 лв., който съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС представлява данъчен кредит по смисъла на закона, а сумата от 66 098. 83 лв. /20% върху 330 494. 66 лв./ представлява неправомерно начислен данък - данък начислен без нормативно основание. Съдът е приел, че споре чл. 27, ал. 1,т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция, цената на придобиване е тази, която е договорена между страните по сделката, а само когато се установи разлика между договорената цена по придобиване и тази на себестойността, данъчната основа е по-високата стойност между двете, но това в случая не е сторено.
На следващо място съдът е приел, че е налице признание от страна на доставчика „Д”ЕООД, че фактурираните услуги по фактура № 8/ 22. 11. 2010 с предмет "строителна услуга за довършване на самостоятелни обекти - А. Г.,м. Сулуджака, с. К.", данъчна основа- 334 671, 20 лв. и ДДС 66 934, 24 лв, не са реално извършени.
Относно фактура № 000003553/19. 11. 2010 г., издадена от нотариус Л. Ч., с предмет доставка на нотариална услуга, съдът е приел, че не са налице всички кумулативно предвидени с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗДДС, предпоставки, тъй като нотариалната услуга не е пряко свързана с регистрацията на лицето по реда на ТЗ, затова, дори да са налице останалите предпоставки, право на данъчен кредит не следва да бъде признато.
При така установеното съдът е намерил, че оспореният РА е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което не следва да бъде отменян и е отхвърлил жалбата на „Б”ЕООД, който от своя страна е пряк доставчик по процесната доставка с получател ревизираното лице „Б”ЕООД, която отново е финансирана от същото лице. При проследяване на предходната доставка се установява, че процесните фактури 7/19. 11. 2010г. и 8/22. 11. 2010г. са идентични с фактурите издадени от „В”ЕООД на прекия доставчик „Д”ЕООД фактура № 3/12. 10. 2010 и фактура № 36/12. 10. 2010г. с предмет съответно продажба на обособени обекти и строителна услуга за довършване на самостоятелни обекти, като и в този случай е налице разминаване между цената посочена в нотариалния акт и тази във фактурата, а относно извършването на строителната услуга не са представени никакви доказателства, дори договор. В РА на „Д”ЕООД по посочените фактури е отказан данъчен кредит с мотива, че сделките са фиктивни и не отразяват действителността. При тази фактическа обстановка - начин на плащане, срокове, свързаност между лицата, финансиране - правилни са изводите на органа по приходите, споделен и от АС, че процесните сделки са предприети с цел заобикаляне на закона, като в случая се цели ползването на данъчен кредит от съответните търговски дружества, регистрирани по ЗДДС лица, като реални получатели на доставките са чуждестранни физически лица, съдружници в дружествата, които не биха ползвали право на данъчен кредит, тъй като не са регистрирани по ЗДДС. В подкрепа на този извод е и фактът, че дружествата са регистрирани по ЗДДС по своя инициатива и не осъществяват друга търговска дейност освен покупката на процесните недвижими имоти.
Правилно ревизиращите и АС са се позовали на практиката на Съда на Европейския съюз, който в решение по дело С-153/11 се е произнесъл, че в случай на измама или злоупотреба, данъчната администрация може да поиска възстановяване с обратна дата на приспаднатите суми. В случая са налице условията с наличието на които СЕС в практиката си свързва констатирането на съществуваща практика на злоупотреба. От една страна, в резултат от разглежданите сделки, въпреки че формално са били изпълнени условията, предвидени в съответните разпоредби от Директивата за ДДС и в транспониращото тази директива национално законодателство, трябва да е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната от тези разпоредби цел. От друга страна, от определена съвкупност от обективни доказателства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство (вж. в този смисъл Решение по дело Halifax С-255/02, точки 74 и 75 и решение по дело С-153/11, т. 49). В случая правилно АС е установил, че с оглед на обективните доказателства по делото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки. Както посочва СЕС и в по-новата си практика (решение по дело С-18/11, т. 26) борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В тази насока СЕС е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Боник С-285/11, точки 35—37).
В подкрепа на този извод е и факта на разминаването в цената по нотариален акт и тази отразена в процесната фактура № 7/19. 11. 2010г. Възражението на касатора относно приложението на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция е обсъдено от АС, който правилно е посочил, че цената на придобиване е тази, която е договорена между страните по сделката.
Следва да се посочи, че относно фактурата с предмет СМР е установено, че фактурираната доставка на услуга СМР не е реално извършена, тъй като доставчикът „Д”ЕООД е декларирал, че фирмата не е строителна и затова няма извършвани СМР. Освен това липсват каквито и да било доказателства за извършване на СМР - договор, приемо-предавателни протоколи за извършена работа и др.
Неоснователно е възражението на касатора, че на практика се обжалва отказът на НАП да признае и възстанови на ревизираното лице данъчен кредит в размер на 162008, 20 лв., като същата сума е внесена своевременно и редовно в бюджета, което обстоятелство не се оспорва от данъчната администрация, а се оспорва правото на възстановяване на данъчен кредит. Както правилно е квалифицирал първоинстанционният съд, данъкът, изискуем по доставката, свързана с НА № 3/19. 11. 2010г е в размер на 28 799. 08 лв., който съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС представлява данъчен кредит по смисъла на закона, а сумата от 66 098. 83 лв. /20% върху 330 494. 66 лв./ представлява неправомерно начислен данък - данък начислен без нормативно основание. Твърдението на касатора, че данъкът е внесен в бюджета се опровергава от констатациите на органа по приходите, че фактурите за покупка от доставчика „Д”ЕООД са отразени в данъчния период, в който са издадени фактурите за продажби, с цел да не се внесе ефективно дължимия ДДС във връзка с продажбата.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите на касатора, че незаконосъобразно е отказан данъчен кредит и по фактура № 000003553/19. 11. 2010 г., издадена от нотариус Л. Ч., тъй като не е установено, че нотариалната услуга е свързана с регистрацията на лицето по Търговския закон. От предмета на фактурата е видно, че услугата е свързана с нотариален акт за продажба на недвижим имот, преписи и удостоверяване на подпис. К. дата на данъчното събитие е посочено 19. 11. 2010г. - датата на НА № 3, с който са продадени процесните апартаменти. Ако касаторът твърди, че предоставените нотариални услуги са свързани с регистрацията на лицето по реда на ТЗ, то в негова тежест е било да докаже този изгоден за него факт, въз основа на койт претендира ползването на данъчен кредит по процесната фактура. В случая не са представени никакви доказателства предоставената нотариална услуга да е пряко свързана с регистрацията на лицето по реда на ТЗ, както изисква чл. 74, ал. 3, т. 1. Поради изложеното правилно АС е приел, че не са налице всички кумулативно предвидени с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗДДС, предпоставки.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че в диспозитива на обжалваното решение „Б”ЕООД е осъден да заплати на ЦУ на НАП сума в размер на 33690 лв. без да е ясно за какво, след като исканото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 3690 лв. Видно от диспозитива на обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на директора на дирекция ”ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП сума в размер на 3690 лв., което както е посочено в мотивите представлява юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1162/30. 05. 2012г., постановено по адм. д. № 2482/2012., по описа на Административен съд гр. Б.. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ В. П. Е.М.