Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 3176/13. 06. 2012г., постановено по адм. д. № 8311/2010 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен РА № 2000908311/05. 05. 2010г. издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1497 от 07. 10. 2010г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 308 836. 85 лв.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената по - горе част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Х. И." ООД , чрез пълномощника си адв. Йорданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението на Административен съд - София град, в обжалваната му част, е отменен РА № 2000908311/05. 05. 2010г. издаден от ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1497 от 07. 10. 2010г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта на отказано право на данъчен кредит на "Х. И." ООД в общ размер на 308 836. 85 лв. по фактури, издадени от...