Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. И. Т против решение № 103 от 09 май 2016 год., постановено по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 420, 00 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, по същество на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. И, оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. М. М. против заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 420, 00 лв.

За да постанови този резултат, инстанцията по същество е приела, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е уредено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

От фактическа страна по делото съдът правилно е установил, че Д. М., на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70 от КТ, е назначен за първи път с трудов договор № 141 от 30 март 2015 год. на длъжност „специалист“ в дирекция РД „Автомобилна администрация“ – Търговище, с място на изпълнение на служебните задължения РД „Автомобилна администрация“ – С. З, считано от 01 април 2015 год. В договора му е уговорен срок за изпитване до 30 септември 2015 год. Със заповед № 1069 от 01 октомври 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, трудовото павоотношение с Д. М. е прекратено, считано от 01 октомври 2015 год.. С последваща заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год., изпълнителният директор на „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 9 от ЗДСл, във връзка с параграф 36 от ПЗР към ЗИД ЗДСл, лицето е назначено за държавен служител на длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С. З към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с място на изпълнение на служебните му задължения Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С.З.С заповед № 1127 от 26 октомври 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е преназначен на длъжност „инспектор“, ранг щети младши, в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с място на изпълнение на служебните задължения Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, считано от 26 октомври 2015 год. Със заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. М., заемащ длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, е прекратено.

Срокът за изпитване в продължение на една година е императивно установен – по арг. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването като има за цел да бъдат проверени професионалните и деловите качества на назначените за първи път служители. С нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се въвеждат две кумулативни предпоставки: 1. държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба и 2. да не е изминала една година от датата на встъпването му в длъжност.

Правилно инстанцията по същество е приела, че преди изтичане на едногодишния срок за изпитване е издаден атакуваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. От данните по делото по безспорен начин се установява наличието на двете кумулативни предпоставки – отрицателна и положителна, съдържащи се в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл компетентният административен съд законосъобразно е тълкувал приложимата материалноправна норма. В разглеждания случай служебното правоотношение на касатора е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. Същият е бил назначен за първи път на държавна служба със заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год. на длъжност „инспектор“, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 20 ноември 2015 год., т. е. преди изтичане на императивно установения едногодишен изпитателен срок. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването с цел проверка на професионалните и делови качества на назначеното лице на държавна служба. Също така са верни изводите на съда, че при Д. М. е настъпила промяна в трудовата му сфера. Първоначално същият е изпълнявал длъжност по трудово правоотношение, а по-късно от 01 октомври 2015 год. до 20 ноември 2015 год. е назначен като държавен служител. Двата вида правоотношения се различават по своя характер и съответно по своята законова регламентация. Отначало лицето е заемало длъжност, установена в Кодекса на Труда (КТ), а впоследствие със заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год. е назначен като държавен служител, чиято правна уредба намира опора в специалния закон - ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗА дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, като редът за назначаването и освобождаването им е регламентирано в посочените по-горе два различни нормативни акта и съответно правата, задълженията и условията, на които следва да отговарят по трудово и по служебно правоотношение са различни. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, „държавен служител” е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Съгласно изр. последно на същата разпоредба, държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. При преценката дали да назначи едно лице на държавна служба административният орган не е обвързан от обстоятелството, че то е лице по параграф 3 от ПЗР на ЗДСл, т. е. че е изпълнявало преди това същата или подобна дейност по силата на трудово правоотношение. Органът по назначаването е този, който преценява отговаря ли лицето на новите завишени изисквания за заемане на държавна служба. При назначаването такава преценка може да бъде направена само по отношение на условията от обективен характер, които законът поставя, за да бъде назначено едно лице на държавна служба. Субективните качества на лицето обаче, необходими за изпълнение на задълженията му като държавен служител, не могат да бъдат преценени към този момент, поради което законодателят е предвидил изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в който органът по назначаването да има възможност да направи тази преценка.

Изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на правоотношението, в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, се извършва по преценка на административния орган по целесъобразност, също е обоснован. Органът по назначаването действа в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно, без предизвестие може да прекратява служебно правоотношение и не е необходимо да мотивира решението си. Предприетите от него действия в едногодишния срок са проявление на неговата дискреционна власт. Заключението на инстанцията по същество, че в случая са налице фактическите условия на цитираната новела за издаване на заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Д. М., заемащ длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, е правилно, обосновано и в съответствие с приобщения доказателствен материал по делото.

Неоснователни са останалите касационните оплаквания досежно компетентността на административния съд, постановил обжалваното решение.

В случая първоначално Д. М. е оспорил заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ пред Административен съд София – град и съдът въз основа на нея е образувал административно дело № 12306/2015 год., по описа на същия съд. С неподлежащо на обжалване определение № 655 от 04 февруари 2016 год., постановено по адм. дело № 12306/2015 год., по описа на пред Административен съд София – град, на осн. чл. 133, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 135 от АПК, съдът е прекратил образуваното пред него производство по посоченото дело и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Хасково. Преди даване ход на делото по същество, Административен съд Хасково е разгледал възражението на жалбоподателя като е посочил, че с оглед правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорвания акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Посочил е, че ал. 2 на чл. 133 от АПК, не намира в приложение в случая.

Съдът се е произнесъл по направеното възражение за местната подсъдност на спора с протоколно определение от 07 април 2016 год., по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково като е оставил без уважение искането като неоснователно. Позовал се е на чл. 133, ал. 1 от АПК и е приел, че делото му е подсъдно с оглед правилата за местната подсъдност.

С нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК (изм. – ДВ, бр. 104 от 2013 год., в сила от 04 януари 2014 год.) е предвидено, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Същевременно в ал. 2, т. 2 от разпоредбата на чл. 133 от АПК, се съдържа изключение от това правило като е предвидено, че когато администрацията на органа издал оспорения административен акт няма териториална структура, делата по ал. 1 от посочената се разглеждат от административния съд, в района, на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт.

В параграф 1а от ДР на АПК е дадено легално определение за „Териториална структура на администрацията“, според което това е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административният орган при осъществяване на правомощията му. С чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че административният орган има териториална структура на територията на съдебния район на Административен съд Хасково. Също така Д. М. като е сезирал съда с предявеното от него оспорване е посочил адресната си регистрация на територията на [населено място], където е и седалището на териториалната структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Областна отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково. Ето защо, правилна е преценката на Административен съд Хасково за определяне на местно компетентния съд при съобразяване правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК. Хипотезата на ал. 2, т. 2 от същата разпоредба не намира приложение в случая, тъй като са налице предпоставките на ал. 1 от чл. 133 от АПК. При тези данни по делото, релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на правилото за местна подсъдност са неоснователни, поради което съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол не страда от сочените основания, водещи до отмяната му. Решението е обосновано, постановено е при спазване на материалния закон, на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция от старши юрисконсулт Г. И за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е основателна и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017 год.), във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК, следва да бъде уважена в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) като сумата се възложи в тежест на Д. М. М..

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 09 май 2016 год., постановено по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Д. М. М. от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. И. Т против решение № 103 от 09 май 2016 год., постановено по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 420, 00 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, по същество на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. И, оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. М. М. против заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 420, 00 лв.

За да постанови този резултат, инстанцията по същество е приела, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е уредено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

От фактическа страна по делото съдът правилно е установил, че Д. М., на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70 от КТ, е назначен за първи път с трудов договор № 141 от 30 март 2015 год. на длъжност „специалист“ в дирекция РД „Автомобилна администрация“ – Търговище, с място на изпълнение на служебните задължения РД „Автомобилна администрация“ – С. З, считано от 01 април 2015 год. В договора му е уговорен срок за изпитване до 30 септември 2015 год. Със заповед № 1069 от 01 октомври 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, трудовото павоотношение с Д. М. е прекратено, считано от 01 октомври 2015 год.. С последваща заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год., изпълнителният директор на „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 9 от ЗДСл, във връзка с параграф 36 от ПЗР към ЗИД ЗДСл, лицето е назначено за държавен служител на длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С. З към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с място на изпълнение на служебните му задължения Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С.З.С заповед № 1127 от 26 октомври 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е преназначен на длъжност „инспектор“, ранг щети младши, в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с място на изпълнение на служебните задължения Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, считано от 26 октомври 2015 год. Със заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. М., заемащ длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, е прекратено.

Срокът за изпитване в продължение на една година е императивно установен – по арг. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването като има за цел да бъдат проверени професионалните и деловите качества на назначените за първи път служители. С нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се въвеждат две кумулативни предпоставки: 1. държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба и 2. да не е изминала една година от датата на встъпването му в длъжност.

Правилно инстанцията по същество е приела, че преди изтичане на едногодишния срок за изпитване е издаден атакуваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. От данните по делото по безспорен начин се установява наличието на двете кумулативни предпоставки – отрицателна и положителна, съдържащи се в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл компетентният административен съд законосъобразно е тълкувал приложимата материалноправна норма. В разглеждания случай служебното правоотношение на касатора е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. Същият е бил назначен за първи път на държавна служба със заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год. на длъжност „инспектор“, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 20 ноември 2015 год., т. е. преди изтичане на императивно установения едногодишен изпитателен срок. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването с цел проверка на професионалните и делови качества на назначеното лице на държавна служба. Също така са верни изводите на съда, че при Д. М. е настъпила промяна в трудовата му сфера. Първоначално същият е изпълнявал длъжност по трудово правоотношение, а по-късно от 01 октомври 2015 год. до 20 ноември 2015 год. е назначен като държавен служител. Двата вида правоотношения се различават по своя характер и съответно по своята законова регламентация. Отначало лицето е заемало длъжност, установена в Кодекса на Труда (КТ), а впоследствие със заповед № 1070 от 01 октомври 2015 год. е назначен като държавен служител, чиято правна уредба намира опора в специалния закон - ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗА дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, като редът за назначаването и освобождаването им е регламентирано в посочените по-горе два различни нормативни акта и съответно правата, задълженията и условията, на които следва да отговарят по трудово и по служебно правоотношение са различни. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, „държавен служител” е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Съгласно изр. последно на същата разпоредба, държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. При преценката дали да назначи едно лице на държавна служба административният орган не е обвързан от обстоятелството, че то е лице по параграф 3 от ПЗР на ЗДСл, т. е. че е изпълнявало преди това същата или подобна дейност по силата на трудово правоотношение. Органът по назначаването е този, който преценява отговаря ли лицето на новите завишени изисквания за заемане на държавна служба. При назначаването такава преценка може да бъде направена само по отношение на условията от обективен характер, които законът поставя, за да бъде назначено едно лице на държавна служба. Субективните качества на лицето обаче, необходими за изпълнение на задълженията му като държавен служител, не могат да бъдат преценени към този момент, поради което законодателят е предвидил изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в който органът по назначаването да има възможност да направи тази преценка.

Изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на правоотношението, в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, се извършва по преценка на административния орган по целесъобразност, също е обоснован. Органът по назначаването действа в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно, без предизвестие може да прекратява служебно правоотношение и не е необходимо да мотивира решението си. Предприетите от него действия в едногодишния срок са проявление на неговата дискреционна власт. Заключението на инстанцията по същество, че в случая са налице фактическите условия на цитираната новела за издаване на заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Д. М., заемащ длъжност „инспектор“, с ранг пети младши, в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, е правилно, обосновано и в съответствие с приобщения доказателствен материал по делото.

Неоснователни са останалите касационните оплаквания досежно компетентността на административния съд, постановил обжалваното решение.

В случая първоначално Д. М. е оспорил заповед № 1151 от 20 ноември 2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ пред Административен съд София – град и съдът въз основа на нея е образувал административно дело № 12306/2015 год., по описа на същия съд. С неподлежащо на обжалване определение № 655 от 04 февруари 2016 год., постановено по адм. дело № 12306/2015 год., по описа на пред Административен съд София – град, на осн. чл. 133, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 135 от АПК, съдът е прекратил образуваното пред него производство по посоченото дело и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Хасково. Преди даване ход на делото по същество, Административен съд Хасково е разгледал възражението на жалбоподателя като е посочил, че с оглед правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорвания акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Посочил е, че ал. 2 на чл. 133 от АПК, не намира в приложение в случая.

Съдът се е произнесъл по направеното възражение за местната подсъдност на спора с протоколно определение от 07 април 2016 год., по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково като е оставил без уважение искането като неоснователно. Позовал се е на чл. 133, ал. 1 от АПК и е приел, че делото му е подсъдно с оглед правилата за местната подсъдност.

С нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК (изм. – ДВ, бр. 104 от 2013 год., в сила от 04 януари 2014 год.) е предвидено, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Същевременно в ал. 2, т. 2 от разпоредбата на чл. 133 от АПК, се съдържа изключение от това правило като е предвидено, че когато администрацията на органа издал оспорения административен акт няма териториална структура, делата по ал. 1 от посочената се разглеждат от административния съд, в района, на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт.

В параграф 1а от ДР на АПК е дадено легално определение за „Териториална структура на администрацията“, според което това е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административният орган при осъществяване на правомощията му. С чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че административният орган има териториална структура на територията на съдебния район на Административен съд Хасково. Също така Д. М. като е сезирал съда с предявеното от него оспорване е посочил адресната си регистрация на територията на [населено място], където е и седалището на териториалната структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Областна отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково. Ето защо, правилна е преценката на Административен съд Хасково за определяне на местно компетентния съд при съобразяване правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК. Хипотезата на ал. 2, т. 2 от същата разпоредба не намира приложение в случая, тъй като са налице предпоставките на ал. 1 от чл. 133 от АПК. При тези данни по делото, релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на правилото за местна подсъдност са неоснователни, поради което съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол не страда от сочените основания, водещи до отмяната му. Решението е обосновано, постановено е при спазване на материалния закон, на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция от старши юрисконсулт Г. И за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е основателна и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017 год.), във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК, следва да бъде уважена в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) като сумата се възложи в тежест на Д. М. М..

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 09 май 2016 год., постановено по адм. дело № 41/2016 год., по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Д. М. М. от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно