Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. против Решение № 1192/14. 06. 2016 г., постановено по административно дело № 3065/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р – 16001614002103 – 091 – 001/10. 08. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в потвърденената с Решение № 823/19. 10. 2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. част за установени О. Л. Т. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2012 г. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила процесния ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – О. Л. Т. от [населено място], чрез адв. П. Костов оспорва касационната жалба в постъпил по делото писмен отговор, в което се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък и Договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт, в частта потвърдена с решението на ДД"ОДОП", с която по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 7...