Образувано е по касационна жалба на Е. П. П., лично и като законен представител и майка на малолетното си дете М. Е. П. от [населено място] против решение № 2690 от 20. 04. 2016 г. по адм. дело № 895/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й лично и като законен представител и майка на малолетното си дете М. Е. П., от [населено място], срещу Заповед № ЗСУ- 10/11. 01. 2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"–район „Л.“, с която жалбоподателката и малолетното й дете са настанени в Център за временно настаняване „С. Д.“ [населено място], в частта, с която е определен срок на настаняването до три месеца, считано от 11. 01. 2016 г.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт, в частта, с която е определен срок на настаняването до три месеца.

Ответната по касационната жалба страна - Директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” район „Л.„ в съдебно заседание и в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2690 от 20. 04. 2016 г. по адм. дело № 895/2016 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Е. П. П., лично и като законен представител и майка на малолетното си дете М. Е. П. от [населено място] срещу Заповед № ЗСУ-10/11. 01. 2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"– район „Л.“, с която жалбоподателката и малолетното й дете са настанени в Център за временно настаняване „С. Д.“ [населено място], в частта, с която е определен срок на настаняването до три месеца, считано от 11. 01. 2016 г. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт в оспорената част относно определения срок за настаняване до три месеца е законосъобразен. Решението е правилно.

По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 94ЕЕ-1 от 06. 01. 2016 г. Е. П. П. лично и като законен представител и майка на малолетното си дете М. Е. П., е оискала да ползва социална услуга– настаняване в Център за временно настаняване „С. Д.“ в [населено място]. При изготвяне на социалния доклад е устатновено, че тя е двадесет годишна, самотна майка на три годишен син, безработна, няма собствено жилище и средства за квартира на свободен наем, доходът й е в размер на 35 лева по чл. 7 от ЗСПД. С. З № ЗСУ-10/ 11. 01. 2016 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – район „Л.“ е уважил молбата, като Е. П. и малолетния й син са настанени в център за временно настаняване за срок от три месеца считано от 11. 01. 2016 г. П. е оспорила тази заповед пред Административен съд София– град в частта, с която е определен срок за временно настаняване.

Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства и факти и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон е формулиран правилен извод за неоснователност жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от ППЗСП, социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно или/и дългосрочно. Условията и реда за извършване на социални услуги, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) се определя с Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). Легалната дефиниция на „Център за временно настаняване“ (ЦВН) е дадена в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП, която определя, че това е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Съгласно § 1, т. 46 от ДР на ППЗСП краткосрочни услуги са предоставяните за срок до 3 месеца.

Като е определил срок за настаняване в ЦВН от 11. 01. 2016 г. в срок до три месеца, административния орган е приложил правилно материалния закон. Е. П. е настанена в центъра за максимално допустимия срок от три месеца, и с оглед на цитираните по-горе разпоредби е невъзможно да бъде настанена за срок по-дълъг от 3 месеца. Това, че П. е заявила, че желае да ползва услугата като дългосрочна, не променя вида на услугата– тя е поискана като настаняване в конкретен ЦВН и предоставянето й е възможно само в рамките на 3-те месеца за съответната календарна година. Това съответства на целта на ЗСП, конкретно за този вид услуги - подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните им дейности и постигане на социално включване, без да са насочени за задоволяване на траен жилищен проблем.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло изводите, до които е достигнал административния съд. Не са налице твърдяните касационни основания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2690 от 20. 04. 2016 г. по адм. дело № 895/2016 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.