Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 18. 10. 2010г. по гр. д.№ 178 / 2010г., с което АС Бургас е отхвърлил иск с правно основание чл. 23 СК.

Жалбоподателят – К. Н. Н., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответницата М. И. Н. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка

за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 17. 06. 2010г. по гр. д.№907/2009г. на ОС Бургас, е отхвърлил предявения иск от К. Н. срещу М. И. за признаване за установено, че същият е индивидуален собственик на придобит по време на брака им апартамент в [населено място]. Установено е по делото, че бракът между страните е бил сключен на 09. 12. 1979г. и е прекратен с решение от гр. д.№2645/2009г. на РС Бургас. Прието за установено, че страните са придобили апартамента по време на брака на 11. 04. 1991г. по реда на НДИ отм. от [община], за сумата 11 656лева, като в договора като купувач са посочени и двамата, а и жилището закупено за нужди на семейството. При тези данни съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че изцяло с негови средства, подарени от баща му, е закупил жилището. Съдът е взел предвид и факта, че страните били наематели на апартамента като семейство и заповедта за продажба е и на името на двамата, а цената е платена в брой при покупката.

За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за възможността да се предяви иск по чл. 23 СК и да се обори презумпцията за общност на придобитото по време на брака недвижимо имущество и в случай, когато в договора за покупка като купувачи са посочени и двамата съпрузи, както и за доказателствената стойност на договора за покупка и възможността на съда да тълкува разширително правната норма чл. 23 СК, по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 17. 10. 2008г. по гр. д.№-3040№2007г. ВКС, в което е прието, че е възможна частична трасформация, когато част от средствата са лични, придобити от разпореждане с личен имот, решение от 27. 10. 2008г. по гр. д.№3157/2007г. ВКС в същия смисъл и решение от 07. 02. 1991г. по гр. д.№1303/1990г. на КС-неотносимо към спора, тъй като касае иск по чл. 135 ЗЗД.

При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи, в съответствие с постоянната и задължителната практика на ВКС намерила израз в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение от 05. 08. 2010г. по гр. д.№1136/2009г. на ВКС и решение от 12. 01. 2011г. по гр. д.№1150/2009г. на ВКС. В същата е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорка по договора. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право/ собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са по-вече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение относно дяловете. Ето защо по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът е дал отговор съобразявайки се именно с тази практика. При наличие на безпротиворечива задължителна практика на ВКС по поставените в изложението въпроси не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по същите и по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като не е налице противоречиво решаване на същите от съдилищата, нито са налага промяна в установената трайна практика на ВКС, поради нейната неправилност.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК по поставените като съществени за изхода на делото процесуални въпроси за доказателствената стойност на договора за покупка и за допустимостта да се предяви иск за оборвана презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество. Тези въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело, тъй като съдът е приел за допустимо разглеждането на иск по чл. 23 СК и преценката за основателността на същия е направена от съда при анализ на всички доказателства и именно в резултат на този анализ е приета за необорена презумпцията за съвмесния принос.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА

касационно

обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК на решение от 18. 10. 2010г. по гр. д.№ 178 / 2010г. на АС Бургас по жалба на К. Н. Н..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: