Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. В. К. чрез пълномощник адв.В. Б. срещу решение от 8. 03. 10г. по в. гр. дело № 10054/09г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение на СРС,69 състав по гр. дело № 16078/09г.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,т. 2 и т. 3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].

В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм. ГПК.

В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 01/20. 01. 09г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Б. В. К. на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ,считано от 1. 02. 09г.,е законосъобразна. Изложени са съображения, че е налице приложеното основание за уволнение, въпреки че заповедта не е мотивирана – в нея не са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, но отделно от това съдът е счел, че в нея се съдържат конкретни факти за начина на изпълнение на възложената работа, които се потвърждават от събраните доказателства и обосновават извод, че неефективното изпълнение на трудовите задължения от ищцата е последица от недостатъчните й познания, организиранаст, точност и прецизност.

В разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.Противоречива практика е налице когато правен въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстаниционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отм. ГПК.Посоченият от жалбоподателката въпрос следва ли работодателят да мотивира в уволнителният акт по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения е разрешен в обжалваното решение в противоречие с приложените решения на ВКС,постановени по реда на отм. ГПК – решение № 84 от 20. 02. 06г. по гр. дело № 1862/03г. на ІІІ г. о.;решение № 66 от 7. 04. 97г. по гр. дело № 131/97г. на ІІІ г. о.;решение № 1626 от 23. 10. 06г. по гр. дело № 55/04г. на ІІІ г. о.;решение № 1568 от 21. 12. 04г. по гр. дело № 2573/02г. на ІІІ г. о.В тях е прието, че в самата заповед за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.

С оглед характера на спора – трудов жалбоподателката не дължи заплащане на държавна такса.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 8. 03. 10г., постановено по гр. дело № 10054/09г. на Софийски градски съд.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.