Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на

Русенския окръжен съд от 30. 05. 2009 г. по гр. д. № 152/2009, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 28. 11. 2008 г. по гр. д. № 1864/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

Обжалването е допуснато поради значението на

процесуаноправния въпрос за обвързаността на съда по деликтния иск срещу частния съдебен изпълнител от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, които се претендира да са увреждащи и по материалноправния въпрос за правомощията на съдебния изпълнител да предприеме фактически действия по отнемането на дете при действието на глава X. ГПК отм.

.

По

първия правен

въпрос

,

Върховният касационен съд намира, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалба.

Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр. постановление за възлагане на публична продан) и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е искова, но в първия случай предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес (триинстанционно), а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай със сила не пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а във втория случай – на едно потестативно право, т. е. както са различни предметите на делата, така са различни и обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения. По деликтния иск противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, т. е. нито противоправността, като елемент от фактическия състав на спорното право се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по деликтния иск, нито преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск.

Двете производства (по иск за обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния изпълнител) имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни предмета не съвпадат. Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение би могла да възникне, ако съществуваше „иск за установяване на нарушението” подобно на „исковете за установяване нарушения на интелектуалната собственост”, „исковете за установяване на нарушения на правата на потребители” и др.

По

втория правен

въпрос

,

Върховният касационен съд намира, че при принудителното изпълнение на задължението за предаване

при действието на глава X. ГПК отм. съдебният изпълнител има правомощията да налага глоби за неизпълниние на задължения за незаместими действия, глоби за неизпълнение на задължения за бездействия, както и да предприеме фактически действия по отнемане и предаване на детето.

Лицето, което дължи предаването на дете има задължението да осигури присъствието на детето в определеното време на мястото на предаването, както и да го подготви психологически за предаването му. Ако длъжникът не изпълни тези свои задължения за незаместими действия, съдебният изпълнител му налага глоби по чл. 421, ал. 1 ГПК отм., Лицето, което дължи предаването на дете има и задължението да не настройва детето против лицето на, което то трябва да бъде предадено, както и да търпи изпълнението. Ако длъжникът не изпълнява тези свои задължения за бездействия, съдебният изпълнител му налага глоби по чл. 422 ГПК отм., Когато тези мерки за принуда не дават резултат и интересите на детето налагат незабавното изпълнение на решението, то в такъв случай съгласно ППВС № 4/06. 12. 1962 съдебният изпълнител може, без да допуска насилие върху детето, да поиска съдействието от органите на полицията и да предприеме фактически действия по предаването на детето, след като е съобразил възрастта на детето, привързаността му към родителите, здравословното и психическото му състояние и други релевантни обстоятелства.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е обвързан от съдебното решение, с което са отменени действията на съдебния изпълнител по предаването на детето, но отменяването на това действие само по себе си не е основание за възникването на отговорност за вреди. Фактическите действия по отнемането на детето са извършени след като са предприети всички други възможни мерки за принуда.

В нарушение на съодопроизводствените правила въззивният съд е приел,

че е обвързан от съдебното решение, с което са отменени действията на съдебния изпълнител, които се претендира да са увредили длъжницата, но това нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло на правилността на крайното решение.

По делото е установено, че истцата е взела детето за осъществяване на постановените мерки за личните й отношения с него, след което е отказала да го върне на бащата. Принудителното изпълнение на задължението за връщане е възложено на ответницата – частен съдебен изпълнител, която, след отказа на длъжницата да отвори вратата и предаде доброволно детето, е наредила отварянето на жилището, в което се е намирало детето, като по този начин е осигурила достъп на бащата да го вземе.

Видно от изложеното извършеното от ответницата не е противоправно, поради което по същество правилно въззивният съд е приел, че тя не дължи обезщетение за евентуални вреди на истцата.

Ответницата Ц. С. Г. не претендира разноски поделото.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решението на

Русенския окръжен съд от 30. 05. 2009 г. по гр. д. № 152/2009.

Решението е постановено при участието на [фирма], С. като трето лице помагач на страната ответницата

Ц. С. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.