Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Ж., срещу решение №IV-49 от 31. 05. 2010 г. по гр. дело №620/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №24 от 18. 01. 2010 г. по гр. дело №7332/2009 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Т. А. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение и чл. 128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение с лихва за забава. Въззивният съд е приел, че вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ не е осъществено, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено от ищцата на основание чл. 327, т. 2 КТ. Работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал плащането на трудово възнаграждение на ищцата от постъпването и на работа до прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответницата по касационната жалба С. Т. А., [населено място], не е заявила становище.

Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали е допустимо съдът да раздели производството по отделните обективно съединени искове в отделни дела преди да изготви доклада, има ли правен интерес от предявяване на иск за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ако преди това е извършена исканата поправка и приложима ли е процедурата за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ при договори със срок за изпитване. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №IV-49 от 31. 05. 2010 г. по гр. дело №620/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Първите два повдигнати от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Основателността на исковете не е обусловена от това, че те са разгледани отделно от предявения със същата искова молба иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. В случая работодателят не е извършил исканата поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение преди предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Според ТР №1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Последният повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че при трудовите договори със срок за изпитване страните през времето на изпитване имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор, включително и да прекратяват трудовия договор на всяко едно от основанията по КТ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №IV-49 от 31. 05. 2010 г. по гр. дело №620/2010 г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.