Определение по гр. д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр. 2

1441_10_opr288.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 660

С., 05. 05. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 1441 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. В. И. и Надежда В. Г. срещу въззивно решение от 03. 05. 2010 г. по въззивно гр. д. № 3089 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г. о., VІІ с-в., с к. е оставено в сила решение от 10. 07. 2009 г. по гр. д. № 2417 /2006 г. на Софийски градски съд, г. к., І-5 с-в., с което срещу жалбоподателите е уважен иск по чл. 135 ЗЗД на А. С. Ж. – обявено е за недействително по отношение на ищеца дарението, извършено от първия жалбоподател-ответник в поза на дъщеря и – втория жалбоподател и втори ответник на апартамент в С..

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, излагат основания за това и за допускането му до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат разгледани по-долу.

Ответникът в това производство А. С. Ж. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, твърди, че изведените въпроси не са обуславящи.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар. 25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр. 100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1, 000 лева.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на ответника...