О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 639

гр.София, 02. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 436/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на М. А. А. и С. О. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 526 от 25. 11. 2010 г. по гр. д.№ 456/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Балчишки районен съд по гр. д.№ 529/ 2009 г., като по този начин по предявен от Р. А. Н. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца договорът, сключен на 01. 04. 2009 г. с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ ****, н. д.№ *** г. на нотариус рег.№ ***, с който С. О. А. дарява на дъщеря си М. А. А. собствените си 1/3 ид. ч. от недвижими имоти (с идентификатор 39459. 25. 62 и идентификатор 39459. 25. 43) по кадастрална карта на [населено място], [община], област Д..

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си, отговаряйки неправилно на материалноправния въпрос увреден ли е кредитор по парично вземане, когато длъжникът е отчуждил свои недвижими имоти, но разполага с друг такъв, върху който кредиторът е наложил възбрана и чиято стойност надхвърля размерът на вземането. Поддържат, че положителният отговор на този въпрос е даден от въззивния съд в противоречие...