Производството е по молба вх. № 64186/20.ІХ.2010г. на Й. Х. Ц. от [населено място] с искане за поправка на решението на състав на ІV ГО на ВКС на РБ от 08.VІІ.2010г. по гр. д. № 979/2008г., формирано с оглед мотивите на същото на стр. 24, въз основа на представената от него с молба вх. № 65343/27.ІХ.2010г. медицинска бележка, издадена на 23.ІХ.2010г. от лекарски кабинет на [фирма] Р., като доказателство за заболяването му, обусловило невъзможността му да се яви лично в с. з. пред САС на 20.Х.2008г. по гр. д. № 1027/2008г., релевирана като основание за отмяна на постановеното по това дело решение по молбата му вх. № 11462/12.ІІІ.2009г.

Ответникът [фирма] София е заел становище, че тъй като молбата е за отмяна на въззивното решение на същото основание, по което е постановеното решение от 08.VІІ.2010г., и че е подадена извън тримесечния срок по чл. 305 ал. 5 от ГПК, тя е недопустима. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че предвид твърденията и искането на Й. Хр.Ц. молбата му вх. № 64186/20.ІХ.2010г. е за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело решение. Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните:

С решението, чиято поправка се иска, ВКС на РБ е оставил без уважение молбата на Й. Хр.Ц. вх. № 11462/12.ІІІ.2009г. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК на решението на Софийския апелативен съд № 189/25.ХІ.2008г. по гр. д. № 1027/2008г. Прието е в мотивите /л. 24 от преписката по отменителното производство/, че Ц. не е представил доказателства за твърдяното основание за отмяна – невъзможност да се яви лично или чрез повереник в единственото проведено пред въззивния съд съдебно заседание на 20.Х.2008г. поради особени непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее - прикован на легло поради заболяване.

Съгласно чл. 247 ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По аргументи от чл. 236 ал. 1 и ал. 2 от ГПК грешки по смисъла на чл. 247 ал. 1 от ГПК може да бъдат допуснати само в решението /диспозитива/, но не и в мотивите към него. Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението, и изразяването й в решението. В разглеждания случай такова несъответствие не е налице. Представянето на доказателство за релевираното основание за отмяна след произнасянето на съда с решение по него не е основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Да се приеме противното, би означавало съдът да промени обстоятелствата, въз основа на които е формирал волята си, а следователно и мотивите и решението, т. е. да сам да го отмени, което е недопустимо.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на Й. Х. Ц. от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 410/08.VІІ.2010г. по гр. д. № 979/2009г.

ОСЪЖДА

Й. Х. Ц. от [населено място] да заплати на [фирма] София 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: