О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 783

С., 30. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:С. С.

М. Ф.

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

С. С.

гр. дело №1655/2010 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба 144 СОУ “Н. б.” - С., против въззивно решение от 25. 5.2010 г. по гр. д.№1737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., ІV-В въззивен състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-ХІХ-75/11. 11. 2009 г. по гр. д.№38155/2009 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 66 състав, с което са уважени предявените от В. А. К. от [населено място] против 144 СОУ “Н. б.” - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1-3 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест между страните по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди се, че още с доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд неправилно е приел, че доказателствената тежест по този иск е на работодателя – ответник по исковата молба, а въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 266 ГПК. Представят се решения на СРС, СГС и ВКС, и като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. т.2 и 3 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касация...