Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 7151/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. А. чрез пълномощника юрк. У., и касационна жалба на „Златанов“ ЕООД, гр. Асеновград, чрез пълномощника адв. А., срещу Решение № 884 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2097/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № А-1436/06.08.2020 г. на кмета на О. А. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и О. А. е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба на кмета на О. А. се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът приема, че фактическата даденост на трите УПИ-та съответства на зоната по чл. 22 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/2003 г./, както и че изменението на процесния подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ не е съобразено с различията в нормите, действали към 1997 г. и настоящите. Според касатора изменението на ПУП е съобразено с изградената в имота на жалбоподателката сграда, както и е налице соченото правно основание, тъй като предвижданията на действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия. Излагат се доводи за законосъобразността на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение.

В касационната жалба на „Златанов“ ЕООД се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд изцяло е възприел констатациите и обосновката на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, без да изложи собствени мотиви защо приема, че устройствената зона е неправилно определена. Възразява се, че неправилно съдът приема, че следва да се приложат нормите за застрояване по чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г., а не тези по чл. 38 от наредбата, както и че в случая правното основание за изменение на ПУП е следвало да бъде чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касатора с изграждането на сграда в УПИ IX-155а в несъответствие с действащия ПУП, осъществяването на строителство в другите два имота, за които е предвидено свързано застрояване, е невъзможна без изменението на ПУП в обхвата на трите УПИ-та. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Ответникът – Ш. Чауш, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба на „Златанов“ ЕООД.

Ответникът – О. А. редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационните жалби.

Ответниците – Н. П., А. П. и В. А., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбите са основателни.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ш. Чауш, срещу заповед № А-1436/06.08.2020 г. на кмета на О. А. с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП –ПЗ с работен устройствен план /РУП/ за УПИ Х-163, УПИ ХI-156 и УПИ IX-155а, кв. 3 по плана на ПЗ „Север“, гр. Асеновград, като се установява режим на застрояване средноетажно, свързано застрояване с Нк 15 м. от средното ниво на прилежащия терен, съгласно нанесените задължителни и ограничителни линии на застрояване по приложения проект. Заповедта е издадена въз основа на протокол № 22/24.08.2020 г. на експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ и във връзка със заявление вх. № 94-Е-339/06.07.2020 г. на „Златанов“ ЕООД, в качеството му на собственик на УПИ Х– 163, кв. 3, както и на основание заповед № А-1186/01.07.2020 г. на кмета на О. А. за разрешаване на процесната устройствена процедура. С нотариален акт № 23, том IV, рег. № 5545, дело № 559/2006 г. жалбоподателката Чауш се легитимира като собственик на УПИ IX-155а, кв. 3, предмет на процесното изменение на ПУП – ПЗ с РУП. В производството пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която действащият ЗРП за процесните УПИ-та е одобрен със заповед № А-568/30.07.1997 г., като в него за имотите е предвидено свързано застрояване с височина 4 етажа, като към уличните регулационни линии е предвидено едноетажно застрояване с обществено предназначение, без да има определено конкретно отреждане за УПИ-та, а зоната е определена промишлена „Север“. Вещото лице е предположило, че предназначението на имотите е било „за жилищно застрояване“, тъй като е било допустимо само този тип отреждане да не се изписва на чертежа. Констатирано е от вещото лице, че за процесните УПИ-та е определена с процесното изменение на ПУП зона „Ц-смесена централна“, като в таблицата към графичната част предназначението им е определено „за жилищно строителство“, но според вещото лице би било по-логично в случая да се избере зона „Пп – предимно производствена“, поради отдалечеността на имотите от реалния център на града. По отношение на кота корниз по действащия ПУП вещото лице е посочило, че не може да се произнесе коректно, тъй като няма приложен силуетен план, но приема, че височината на четири етажното застрояване трябва да бъде 14.50 м., съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/02.09.19977 г. /отм./. Констатирано е от вещото лице, че застрояването в УПИ IX-155а – петното на сградата, предвидена в действащия ЗРП и линията на застрояване, показани в процесния ПУП – ПЗ съвпадат като конфигурация, като линията на застрояване е съобразена с разстоянието до страничната регулационна линия при приета височина 12 м., но изчезва едноетажното застрояване към обслужващата тупикова улица, а в матрицата са указани 1-5 етага /3-15 м/, но в силуетите към РУП 4 етажната височина е котирана на 12 м. Съгласно заключението с процесния ПУП – ПЗ се запазва начина на застрояване – свързано, предвидено с действащия ЗРП. Констатирано е от вещото лице, че застроителното петно по действащия план е в противоречие с изпълненото застрояване в УПИ IX-155а, за което е била издадена виза за проектиране от 24.11.2006 г., която не отговаря на изискването по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.

За да отмени оспорената заповед Административен съд – Пловдиве приел, че е налице отсъствие на предпоставки за прилагане на правно основание, съответно на същността на изменението, доколкото в конкретиката на случая е следвало да се приложи чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Прието е от съда, че правилно съдебно-техническата експертиза е отчела предназначението /отреждането/ на процесните УПИ-та по действащия план – за жилищно застрояване, както и че е верен извода на вещото лице за необоснован избор на зоната, като се има предвид, че е само за трите УПИ-та с жилищно предназначение в квартал на производствена зона, които са твърде отдалечени от реалния център на града и не представляват микрорайонен център. Съдът възприема становището на вещото лице, че при конкретните данни устройствената зона би следвало да е в съответствие с чл. 23 от Наредба № 7/2003 г. – разновидност „Пп – предимно производствена“. Според административният съд с процесното изменение на ПУП – ПЗ за УПИ IX-155а, кв. 3, не е съобразено различието в нормите, действали към 1997 г. и настоящите – етажност и височина, и необходимостта за въвеждането им в съответствие. Първоинстанционният съд приема, че височината до 15м, предвидена за УПИ X-163 и УПИ XI-156, попада в обхвата на средно застрояване по чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, но не е постигнато съответствие с височината за УПИ IX – 155а, която е намалена с изменението на ПУП – ПЗ и РУП, спрямо предвидената в действащия план от 1997г. – от 14,50м. на 12м., при несъобразяване разликата между етажност при ЗТСУ /отм./ и височина по ЗУТ, като обхвата на плана изисква съответствие в тази насока. Според съда при промяна на част от показателите за застрояване по чл. 18 от ЗУТ, при която са възприети с изменението на устройствена зона по-високи показатели, неправилно е приложена нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ по отношение УПИ X – 163, както и е налице несъответствие между таблицата с градоустройствени показатели и матрицата в син цвят, включително не е постигнато съответствие с височината за УПИ IX – 155а, която е намалена. Съдът е приел също така, че при одобряването на РУП не са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 3, т. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба № 8/2001 г./, изискваща в графичната част да се включи и допълнително геодезично заснемане на имота /имотите/ и съществуващите сгради. Приел е, че в случая това не е направено, тъй като не е изяснено по делото дали ръчната скица на геодезическо заснемане на поземлен имот № 141 е част от административната преписка.

Така постановеното решение е неправилно и необоснована, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при липсата на изложени собствени мотиви от страна на съда относно законосъобразността на оспорената заповед, както и при неизяснени относими към спора факти, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. На практика в конкретния случай съдът не е изложил никакви собствени съображения, а е преповторил становището на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да извърши анализ на доказателствата по делото и да обоснове защо кредитира изцяло становището на вещото лице, както и да изложи собствени правни изводи по съществото на конкретния спор. В мотивите си съдът не следва да преповтаря само обстоятелствената част на съдебно-техническата експертиза, а да изложи, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, своите правни изводи, които и не винаги следва да почиват само и единствено на експертното становище на вещото лице.

Първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. В процесния случай съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към един от спорните по делото въпроси, касаещи законосъобразността на оспорения акт, а именно – определянето с процесния ПУП – ПЗ на нова устройствена зона „Ц – смесена централна“. Общото правило по чл. 103, ал. 4 от ЗУТ предвижда съобразяването на всеки устройствен план с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, частен случай на което е дължимото съответствие на ПУП с общия устройствен план /ОУП/, който и план определя общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, както и общият режим на устройство на всяка от териториите със съответните правила и нормативи. Действително, в конкретния случай по делото се установява, че за гр. Асеновград няма влязъл в сила ОУП, за да може да се съобрази съответствието на определената с процесното изменение на ПУП – ПЗ с РУП устройствена зона. Видно обаче от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в нейната констативно-съобразителната част вещото лице е посочило изрично, че не е успяло да получи информация за предвижданията за процесната територия в одобрения предварителен проект на ОУП за гр. Асеновград. Наличието на одобрен предварителен проект на ОУП е релевантен за настоящия спор въпрос, в частност предвиждането на устройствена зона „Ц-смесена централна“, доколкото в съответствие с чл. чл. 133, ал. 7, т. 2 от ЗУТ в процеса на изработване на нов общ устройствен план, след разглеждането на проекта от експертния съвет към органа, компетентен да одобри плана, може да се допуска създаване на нови и изменение на действащи подробни устройствени планове в случаите, когато проектът за изменение на действащия подробен устройствен план отговаря на предвижданията на проекта за нов общ устройствен план. При изрично заявеното от вещото лице наличие на одобрен предварителен проект на ОУП и липсата на безспорни установявания по делото за този релевантен въпрос по спора, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства, като възложи повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел установяване на това обстоятелство. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва този въпрос служебно, дори и при процесуалното бездействие на страните, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Съдът е следвало да изясни факти и обстоятелства относими към одобрения проект на ПУП-ПЗ с РУП, свързани с това каква е устройствената зона по одобрения предварителен проект на ОУП, ако действително има такъв за територията, в която попадат процесните УПИ-та и по нея какви са устройствените показатели за застрояване, характерът и начина на застрояване, и едва след това да се произнесе по законосъобразното определяне на устройствената зона, както и по отношение спазването на останалите нормативни изисквания. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е извел извод за неспазване на изискването на чл. 62, ал. 3, т. 1 от Наредба № 8/2001 г., без да е изяснил релевантният факт относно наличието на геодезическо заснемане, след като в решението си посочва, че в административната преписка е приложена ръчна скица на геодезическо заснемане на имот № 141.

При кредитиране изцяло на заключението на вещото лице относно характера на застрояването в УПИ IX-155а, кв. 3, и установените намалени отстояния по отношение на това УПИ и съседни имоти, които не са предмет на процедираното изменение, съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че в УПИ IX-155а вече е била налице заварена сграда, калкана на която с процедираното изменение на ПУП – ПЗ с РУП е следвало да се покрие по регулационната граница с УПИ Х-163 и УПИ ХI-156, кв. 3, при спазване на височината на тази съществуваща вече сграда. В тази връзка следва да се има предвид също така, че с процесното изменение на ПУП – ПЗ, не е променен нито характера, нито начина на застрояване, доколкото и преди и след изменението начинът на застрояване между процесните УПИ-та остава свързано, а характера на застрояването продължава да бъде средно по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, като същите не се променят и в одобрения РУП в съответствие с изискването на чл. 113, ал. 1, изр. второ от ЗУТ. Дори и установеното от вещото лице по отношение на височината на сградата в УПИ IX-155а и намалението от 2.50 м, не води до извод за промяна на характера на застрояването в този имот, тъй като от една страна средно застрояване предполага височина от 10 м. до 15 м., която безспорно обхваща височина от 12 м., а от друга страна 12 м. е височината на вече изградената сграда в имота, с която безспорно е следвало да се и се е съобразило процедираното изменение на ПУП.

Неправилно първоинстанционният съд е приел също така, че за процесното изменение на ПУП – ПЗ и РУП, отсъства фактическа обосновка във връзка с нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и че в случая е следвало да се приложи чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ относно одобреното изменение на ПУП – ПЗ и РУП за УПИ Х-163, УПИ ХI-156 и УПИ IX-155а, кв. 3 по плана на ПЗ „Север“, гр. Асеновград, съответства на безспорно настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия през изтеклия продължителен период от време спрямо предходния план, който се установява по делото, че е този, одобрен със заповед № А-568/30.07.1997 г. Дори само продължителният период от време между последното предвиждане и настоящето изменение /1997 г. - 2020 г./ са основание да се приеме, че е налице промяна в обществено-икономическите условия, при които планът е съставен. Това основание за изменение на ПУП е винаги налице тогава, когато предвижданията по действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия или имот в обхвата му, тогава когато предвижданията по него възпрепятстват инвестиционните намерения на собствениците, каквито обстоятелства безспорно са налице в конкретния случай.

Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че противно на твърдяното от първоинстанционния съд, именно в случаите когато административното производство не е служебно и е констатирана незаконосъобразност на одобрения проект, административната преписка не следва да се връща на административния орган за ново произнасянето с указания по прилагане на закона.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства.

При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 884 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2097/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева