Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 131 от 20. 01. 2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1264 по описа за 2015 г., с което по жалба на Г. Р. И., от [населено място], [улица], [адрес], е отменен Ревизионен акт /РА/ Ревизионен акт № Р-26-1402873-091-01 от 27. 01. 2015г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 338/24. 04. 2015г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез изменението му относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва:

=за 2007 г. - в размер на 13 336. 06 лв., ведно с лихва от 10 010, 18лв. и

=за 2008г. - в размер на 1 440лв., ведно с лихва от 863, 70лв., както и относно допълнително установени задължения за ЗОВ =за 2008г. – вноски ДОО в размер на 2910, 40лв.,

=вноски за здравно осигуряване в размер на 1 027, 20лв. и =вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 856 лв., ведно със съответни лихви за просрочие.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказан произход на средствата, постъпили по личните банкови сметки на ревизираното физическо лице, въз основа на неубедителни свидетелски показания, неподкрепени с други доказателства; неправилно съдът приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК има материално правен характер и не се прилага за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Жалбоподателката не опровергала констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Иска се отмяна на съдебното...