Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. С. З против решение № 79/14. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд гр. С. З, с което е отменено решение № 1040-23-54/15. 12. 2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. З за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” /ПО/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 01. 01. 1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – С. Х. И. от гр. [населено място], чрез пълномощника адв. К. К, изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че невнасянето на дължимите осигурителни вноски за периода 01. 01. 2003 г. – 31. 12. 2004 г., включващи както авансовите вноски, така и годишните изравнителни вноски, води до незачитане на осигурителния стаж и доход за този период.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. С. З е отменено решение № 1040-23-54/15. 12. 2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. З, с което е отхвърлена жалбата на С. Х. И. против разпореждане № 5411287679/19. 10. 2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определено изплащането й в минимален размер. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 КСО. Според съда неправилно не е изчислен действителния размер на пенсията, поради това че не били внесени окончателни осигурителни вноски за периода 01. 01. 2003 г. – 31. 12. 2004 г.
Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че С. Х. И. е подала до директора на ТП на НОИ гр. С. З заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-23-87/28. 07. 2015 г.; с разпореждане № 5411287679/19. 10. 2015 г. на ръководителя на "ПО" е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28. 07. 2015 г., пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, при навършена възраст 60 години и 8 месеца и осигурителен стаж от трета категория 33 години 11 месеца и 29 дни, от втора – 1 година и 1 ден, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 35 години, в минимален размер по чл. 70, ал. 7 КСО. В мотивите на това разпореждане е посочено, че пенсията не може да бъде определена в действителен размер, поради това че лицето не е внесло окончателните осигурителни вноски за периода 01. 01. 2003 г. – 31. 12. 2004 г. като самоосигуряващо се лице и не може да се приложи чл. 70, ал. 3 КСО. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 1040-23-54/15. 12. 2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. З, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на решението е изложено, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лица за периода 01. 01. 2003 г. - 31. 12. 2004 г., но не е внесло окончателните осигурителни вноски за двете години. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 01. 01. 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
По делото е безспорно установено, че С. Х. И. е подала декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице и за периода 01. 01. 2003 г. – 31. 12. 2004 г. е внасяла авансови осигурителни вноски; за двете години са подадени годишни данъчни декларации, въз основа на които са дължими годишни изравнителни вноски, които не са внесени от лицето. Посочените обстоятелства са отразени и в констативен протокол № КВ-5-23-00067536/30. 09. 2015 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ гр. С. З.
Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски по годишното изравняване като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период.
Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01. 01. 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на С. Х. И. не е зачетен периода от 01. 01. 2003 г. до 31. 12. 2004 г., за който от нея, като самоосигуряващо се лице, не са внесени годишни изравнителни осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случая лицето е отказало да ги внесе, с твърдения, че са погасени по давност.
На първо място, следва изрично да се отбележи, че при невнасяне на осигурителните вноски за определен период от самоосигуряващо се лице, според императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, този период не следва да се зачита за осигурителен стаж. Без значение е дали става въпрос за невнасяне на пълния размер на вноските, или само на годишната изравнителна вноска, ако такава е дължима. В посочената разпоредба не е направено разграничение между авансови вноски и окончателна изравнителна вноска, поради което се налага извода, че се визира пълния размер на вноските. Наред с това в определението за осигурено лице, дадено в пар. 1, т. 3, изр. последно ДР КСО, изрично е посочено, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Тези съображения се излагат от настоящата инстанция, поради съдържащото се в мотивите на обжалваното съдебно решение съждение, че може при определяне на размера на пенсията да се вземе предвид само този осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски, без първоинстанционният съд да е изразил ясно виждането си по въпроса дали счита, че следва да се зачете осигурителен стаж за периода, през който самоосигуряващото се лице е внесло само авансови осигурителни вноски, но не и дължимата според подадената от него годишна данъчна декларация окончателна изравнителна вноска. В случая за периода 01. 01. 2003 г. – 31. 12. 2004 г. правилно не е зачетен осигурителен стаж, тъй като от самоосигуряващото се лице не са внесени изравнителни осигурителни вноски, които са декларирани от същото лице в подадените от него годишни данъчни декларации за двете години.
На следващо място, поради незачитането като осигурителен стаж за целите на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на периодите, за които не са внесени осигурителни вноски в пълен размер, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски, в частност – годишни изравнителни вноски, като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по приложимите правила на КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски.
Следва изрично да се отчете, че зачетеният осигурителен стаж на С. И. е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1, 2 КСО, което е сторено с разпореждане № 5411287679/19. 10. 2015 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ. След като осигурителният стаж, който има лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход /заверена осигурителна книжка/ за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от С. И., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/.
Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01. 01. 1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен.
В същия смисъл е решение № 11059/20. 10. 2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на различни състави на ВАС, шесто отделение, всички постановени по сходни случаи.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/14. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд гр. С. З. Решението не подлежи на обжалване.