Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:СВИЛЕНА ПРОД. Ш. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 7156/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на ТД Северна морска при А. М. - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД „М. В. /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция „Митници”, обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. /, срещу решение № 32/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 380/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на база на вече приета митническа стойност за стоки със същия код по ТАРИК, произход и подобно описание, която не е необичайно ниска. Счита се, че митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагане на разпоредбите на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение на СЕС по дело С-291/15. По тези съображения се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден обжалвания митнически акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмени бележки.

Ответникът – „Мелпомена” ООД, в писмен отговор от 19.04.2021 г., подаден от адв. Ж., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото.

По делото е подадена и частна жалба от Директора на ТД М. В. чрез юрк. Р., против определение № 279/02.04.2021 г. по адм. д. № 380 от 2020 г. на АС-Шумен, с което решение № 32/18.02.2021 г. постановено по същото производство е изменено в частта за разноските, като ТД М. В. е осъдена да заплати разноски в размер на 1970 лв. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението, като не се споделят изводите на съда, че върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС, тъй като след като в решението не е изрично написано, че сумата от 1108,15 лв. за адвокатски хонорар е без ДДС, то следва извод, че ДДС е включен в нея. Иска се отмяна на определението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Шумен е законосъобразността на Решение с Рег. № 32-265994 от 11.09.2020 г. към МД MRN 15BG002002H0116521/02.11.2015 г., MRN 16BG002002H0099647/30.08.2016г.,MRN16BG002002H0098594/27.08.2016г., MRN 17BG002002H0050010/28.04.2017г., MRN 17BG002002H0129957/17.10.2017г.,MRN18BG002002H0042776/28.03.2018г. и MRN 18BG002002H0042816/28.03.2018 г., на директора на ТД Северна морска при А. М. с което на „Мелпомена” ООД са установени задължения за досъбиране по посочените декларации в общ размер на 3401,49 лв. мито и 15 870,23 лв. ДДС.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от „Мелпомена” ООД по горецитираните митнически декларации на шатри и тенти в периода 2015 г. – 2018 г., и след извършена проверка от страна на митническия орган, е издадено оспореното решение, с което са коригирани тарифните кодове на внесените стоки и на основание на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е определена нова митническа стойност. Прието е от страна на митническите органи, че декларираната договорна стойност на внесените изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност на внесени стоки от същия вид. В резултат на изложеното с оспореното решение са установени допълнително суми за мито и ДДС за заплащане ведно с лихва за забава. Тези изводи на митническия орган били подкрепени и от факта, че дружеството не разполагало с договор, сключен с китайския контрагент, от където били закупени стоките.

В хода на производството пред административния съд е прието заключение на ССЕ, според което реално платените цени по търговските фактури, предмет на процесните митнически декларации, са осчетоводени като платени изцяло по банков път в размер, съответстващ на сумите, посочени в митническите документи и дружеството е формирало цените на доставените стоки, като е сумирало всички разходи, свързани с доставката - доставната цена на стоката, заплатените мита по декларациите и терминални, транспортни и др. разходи.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Според решаващия състав, позовавайки се на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ, тезата на митническия орган, че действителната стойност на стоките е по-висока от декларираната се опровергава, като е установено, че цената, на която стоките впоследствие са предлагани в магазинната мрежа в преобладаващия брой случаи е по-ниска от определената митническа стойност. В резултат на изложеното, съдът е приел за необосновано становището на митническия орган досежно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Изложени са мотиви, че административният орган е установил митническата стойност на стоките на база декларираната митническа стойност на други стоки със същото наименование и с произход Китай, но единствената прилика между стоките, предмет на процесните МД и тези, с които е извършено сравнението, е тяхното наименование. Посочено е, че сравнението е извършено на килограм, а не на брой, като не са отчетени индивидуализиращи данни за стоките, като материал, от който са изработени, размери или др. характерен белег. Поради това съдът е извел извод, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74 § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, нито е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента, в резултат на което не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74 § 3 от Регламент № 952/2013 г. от страна на митническите органи. Виз основа на изложеното съдът е приел, че с определяне на нова митническа стойност на процесните стоки е постановен един незаконосъобразен административен акт. В допълнение са изложени мотиви, че в съответствие с приложимите нормативни разпоредби административният орган е приел, че стоките шатра и тента са неправилно класирани в код по ТАРИК, но това не рефлектира върху незаконосъобразността на решението, тъй като дружеството е заплатило вносно мито за процесните стоки в размер на 12% спрямо декларираната от него митническа стойност, а с прилагане на новоопределените тарифни кодове не се стига до увеличаване процента на вносното мито, тъй като административният орган претендира вносно мито в същия размер, като в случая начисляването на мито и ДДС за досъбиране с оспорвания акт не произтича от промяната на тарифните кодове, а от това, че според митническите органи дружеството е декларирало значително по-ниска митническа стойност на стоките от действително договорената, който извод според АС-Шумен е направен в противоречие с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. поради наличие на „основателни съмнения” по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, поради което проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид конкретните факти и обстоятелства по съответното дело. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и подробно е анализирал приложимостта на методите по §2 от същата разпоредба. С оглед нормата на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70 §1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Извършването на сравнение само на база наименование на сходни стоки без да се отчетат техните индивидуализиращи характеристики, не е достатъчно да обоснове извод за т. нар основателни съмнения. Дефинирането на понятието сходни стоки е в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, това са тези стоки, които макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. В същата дефиниция изрично е посочено, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Митническият орган не е извършил анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество и размери. Не е изследвано, дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил, защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво наименование. Необосноваността на изводите на митническия орган се подкрепя и от приетата по делото ССчЕ, съгласно която реално платените цени по търговските фактури, предмет на процесните митнически декларации, са осчетоводени като платени изцяло по банков път в размер, съответстващ на сумите, посочени в митническите документи и дружеството е формирало цените на доставените стоки, като е сумирало всички разходи, свързани с доставката. Вещото лице е установило още, че цената, на която стоките впоследствие са предлагани в магазинната мрежа в преобладаващия брой случаи е по-ниска от определената митническа стойност. Следователно обоснованите съмнения на касатора, че декларираната митническа стойност не съответства на договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките се явяват недоказани, което е довело до постановяване на един незаконосъобразен административен акт.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че соченото в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи на настоящата касационна инстанция. То се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93, а не за тълкуване на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е частната жалба против определение № 279/02.04.2021 г. по адм. д. № 380 от 2020 г. на АС-Шумен, с което решение № 32/18.02.2021 г. постановено по същото производство е изменено в частта за разноските, като ТД М. В. е осъдена да заплати разноски в размер на 1970 лв. Обосновано първоинстанционият съд е приел, че съгласно представената фактура № 0000000834/02.10.2020 г. върху платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер е начислен ДДС в размер на 20%, тъй като адвокатът е регистриран по ДДС. Съгласно § 2а от допълнителните разпоредби на Наредна № 1 от 2004 г., за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Видно от сключения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020 г., сключен между „Мелпомена” ООД и адв. Ж., страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с включено ДДС. Следователно правилно АС-Шумен е приел, че определеното между страните адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер, както и правилно е изменил решението си в частта за разноските като е добавил и заплатения от страната ДДС.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 1320 лв. платени по банков път, в доказателство на което са представени договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021 г., фактура и преводно нареждане. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004 г., определен в съответствие с материалния интерес по делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 380/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 279/02.04.2021 г. по адм. д. № 380/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен

ОСЪЖДА ТД „М. В. към Агенция „Митници да заплати на „Мелпомена” ООД, с ЕИК[ЕИК], сумата от 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева - разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. П. п/ Василка Шаламанова