Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [ЮЛ]., гр. [населено място]., представлявано от Т. Р. Х., чрез пълномощника му адв. Н. Дунчев, срещу Решение № 13380 от 08. 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 848/2016 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № 942 от 02. 12. 2015 г., постановено по преписка № КЗК-351/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска то да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора като се намали наложената от КЗК санкция.

Ответната страна – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк.. Г, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника си адв.. К поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на [ЮЛ] срещу Решение № 942 от 02. 12. 2015 г., постановено по преписка № КЗК-351/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което на сдружението е наложена санкция за нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. чл. 47, ал. 4 и ал. 5 вр....