Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. С срещу решение № 3607/27. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 4084/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 141305994/06. 12. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 490/19. 03. 2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер на 59 480, 12 лв. за данъчни периоди на месеците март 2008 г., април 2008 г. и май 2008 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 34 519, 17 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и въпреки детайлното разглеждане, описване и интерпретиране на събраните доказателства – необосновано, но това оплакване сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът бил приел, че доставката от касационния жалбоподател до „[фирма]“ – Л., която по искане на купувача стоката е доставена директно на трето лице „[фирма]“ – Германия, което е регистрирано по ДДС в ЕС, да се третира с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС и [фирма] е следвало да начисли ДДС за посочените периоди. Изложени са в касационната жалба твърдения, че продажбата между [фирма] и „[фирма]“ – Л. изрично предвиждала превозването на стоката и предаването й на територията на Германия на лице „[фирма]“ и затова процесната стока е предадена в Германия, а транспортирането е организирано от продавача. Касационният...