№ 43

[населено място], 08.01.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2067 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 131 от 29.04.2025г. по в. гр. д. № 68/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 90 от 08.10.2024г. по т. д. № 135/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик, е приет за основателен предявеният от Н. П. К. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в предявения размер от 40 000 лева, а този, предявен от М. В. К. – до размера от 25 000 лева, със законните лихви за забава от 27.03.2023г. Обезщетенията са за претърпените от Н. П. К. и М. В. К. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.02.2023г. по причина на водача на лек автомобил “БМВ“, с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. В останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лева искът за обезщетение на М. В. К. е отхвърлен като неоснователен.

С касационна жалба вх. № 5084 от 16.06.2025г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД обжалва въззивното решение в частта на уважения иск на Н. П. К. за сумата над размера от 32 000 лева. Неправилно, според застрахователното дружество, е била приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата е допринесла за настъпване на негативния за нея резултат поради непоставяне на предпазен колан по време на превоза. Ако е използвала такъв, тя е нямало да получи счупване на лявата раменна кост. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП не е приложима, тъй като към момента на настъпване на ПТП ищцата не е знаела, че е бременна. Тя е била и в период на ранна бременност. Същевременно въззивният съд не е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза относно значението на предпазния колан.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация и отменено – с частично отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Н. П. К..

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са: „В случаите на заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за осъществяване на транспортен инцидент, но и за съпричиняване на тежестта на вредите, следва ли с оглед точното прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД решаващият съд да посочи поотделно спрямо всяко от тези възражения въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване, и съответно – каква е неговата степен? Следва ли решаващият съд да посочи, при конкретно установените по делото факти, с кои от тях обосновава липса или наличие на съпричиняване по отношение определящите вредоносното събитие елементи на неговия механизъм, и да отграничи вредите, произтичащи от незаконосъобразно поведение на пострадалия със значение за увеличаване обема и проявлението на вредите, като им им даде самостоятелна оценка с оглед прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД? В случаите, при които пострадалият е съпричинил със собствено неправомерно поведение както за осъществяване на вредоносното събитие, така и за увеличаване на обема на вредите, какви са обективните критерии, които съдът следва съобразява, за да приложи точно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, и дали това са броя на извършените нарушения, тяхната тежест като нарушения на правилата за движение по пътищата или обективният им принос за възникване на вредите? Следва ли с оглед точното прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът да разгледа и определи принос съответно на всяко извършено нарушение на закона, преценявайки го самостоятелно с оглед отношението му за настъпване на вредите и спрямо всяко поотделно, за да извърши преценка относно предотвратимостта или непредотвратимостта вредите, въз основа на което и с оглед произнасяне по спорния предмет да прецени съвкупно така определения принос, с оглед определяне конкретното му съотношение спрямо деликтното поведение?“

Във връзка с въпросите касаторът се позовава на Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС, решение № 44 от 26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, както и ТР № 88 от 12.09.1062г. на ОСГК на ВС.

От насрещната страна по жалбата Н. П. К. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

С касационна жалба вх. № 5403/25.06.2025г. М. В. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 90 от 08.10.2024г. по т. д. № 135/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на иска му по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над размера от 25 000 лева до претендираните 40 000 лева, със законната лихва за забава от 27.03.2023г. до окончателното плащане. Според касатора в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал исканата допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Съдът е приел, че липсват новоустановени травматични увреждания, но не е имал специални знания, за да прецени това обстоятелство. Не е било обсъдено приетото като доказателство във въззивната инстанция разчитане на извършена на ищеца магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става. Като последица е постановен необоснован акт, който не се основава на целия събран по делото доказателствен материал. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е била определена продължителността на оздравителния процес при касатора, както и че е възстановен. В тази връзка неправилно не са били съобразени показанията на неговата съпруга като свидетел. Въпреки, че формално се е позовал, въззивният съд не е съобразил размера на присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в страната.

М. В. К. иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация, отменено и делото да се върне на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав с указания да се допусне исканата допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца във въззивното производство, евентуално да му се присъди пълната претендирана по делото сума.

При позоваване на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, от касатора М. В. К. са поставени следните въпроси:

1.) Следва ли съдът да допусне изслушване на експертно заключение в случаите, в които е прието по делото ново доказателство и непосредствено след приемането му страната е направила доказателствено искане с цел доказване на спорни факти по делото, които са от съществено значение за основателността и размера на претенцията, за които своевременно са изложени твърдения и са в нейна доказателствена тежест?

Във връзка с въпроса страната се позовава на т. 10 от ТР № 1/04.01.2001г., т. 11 и т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001г., решение № 108 от 16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 67 от 24.06.2015г. по т. д. № 439/2014г. на ВКС, ТК, І т. о.

2.) Следва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства, събрани в процеса, като посочи защо кредитира и приема едни, а други - не?

Касаторът сочи решение № 190 от 07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 27 от 10.04.2020г. по гр. д. № 2821/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 7 от 19.01.2016г. по гр. д. № 4002/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о.

3.) Следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

От касатора са посочени ППВС № 4/1968г., решение № 99 от 08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.

4.) Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

Във връзка с този поставен въпрос касаторът се позовава на решение № 99 от 08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 31 от 25.03.2014г. по т. д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 217 от 20.12.2017г. по т. д. № 990/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

5.) Преклудирано ли е искане за допускане на експертиза във въззивното производство, касаещо оплаквания, въведени във въззивната жалба във връзка с порочността на първоинстанционното решение, което искане е основано на нововъзникнали по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК факти, установени с приети от въззивния съд надлежни доказателства?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „БМВ“, с ДК [рег. номер на МПС] . На 28.02.2023г., около 21.15 часа, в срока на действие на застрахователния договор, на път III-3704, посока на движение от [населено място] към [населено място], в района на км 2+214 м, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от М. В. К., е навлязъл насрещно движещият се в срещуположна посока застрахован лек марка „БМВ“, управляван от И. А. Г.. Последвал сблъсък на автомобилите, които се завъртели, а след това и втори удар, при който автомобилът „БМВ“ блъснал автомобила „Мерцедес“ в задната лява врата. При пътния инцидент пострадал водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ М. В. К., на 56 години, както и Н. П. К., на 29 години, пътник в автомобила. Тя пътувала на задната лява седалка, държейки в скута си малолетно дете.

Според възприетото от въззивния съд ПТП е било по причина на виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ“. В този смисъл е било съобразено постигнато по нохд № 1778/2023 г. на Районен съд – Пазарджик споразумение от 20.02.2024г. по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК. Съгласно споразумението И. А. Г. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 3, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (извършено нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП). Той се е движил със скорост, по-висока от означената – 82. 76 км/ч, при допустими 60 км/ч, вследствие на което е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и е предизвикал ПТП. Относно механизма на ПТП в първоинстанционното производство е било изслушано заключение на комбинирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвени от вещо лице инженер и съдебен лекар. Като свидетел в това производство е бил разпитан още водачът на автомобила „БМВ“ И. А. Г..

М. В. К. е получил счупване на външния глезен на десния крак, наложило наместване и гипсова имобилизация. Причинена е била и контузия на дясно коляно и гръден кош. Относно увредите при този ищец и периода на възстановяването му от въззивния съд е било съобразено основно заключението на вещото лице – съдебен лекар от състава на комбинираната експертиза. Според вещото лице не е имало данни за усложнения и отклонения при възстановяването, като движенията в глезенната става са били възстановени изцяло за около 2 месеца. При прегледа на ищеца от вещото лице се е установило наличието на лек деформитет в областта на външния глезен на десния крак, но това, според заключението, е било нормално за всички счупвания в тази област. Въззивният съд е приел за заинтересовани и недостоверни, като несъответстващи на заключението на вещото лице, показанията на свидетеля В. К., съпруга на ищеца, съгласно които съпругът й 3 месеца не можел да става от леглото, едва след 5-6 месеца започнал да се придвижва с патерици и продължава да изпитва силни болки.

Също според възприетото от въззивния съд при ищцата Н. П. К. е имало счупване на лявата раменна кост в горния й край, наложило оперативно наместване, метална фиксация и имобилизация. За тези увреди и периода на възстановяване съставът на Апелативен съд – Пловдив отново е съобразил заключението на вещото лице – лекар от състава на комбинираната експертиза. Оздравителният и възстановителен процес при счупването при ищцата е приключило за около 6-7 месеца. По външната повърхност на лявата й раменна става са останали два следоперативни белега от ръбци от 4 см и 7 см. Движенията в раменната става са били леко ограничени към края на движението на ръката. Съобразени, като съответстващи на експертизата, са били и показанията на свидетеля В. Т., живеещ с ищцата на семейни начала. Според тези показания Н. се оплаквала, че изпитва много болки вследствие на претърпените травматични увреждания. След ПТП тя разбрала, че е бременна, и поради тази причина не можела да приема болкоуспокояващи. Пострадалата ръка не можела да я вдига нагоре, само до половината от пълното движение. Към момента на злополуката ищцата е била бременна в 14-15 та седмица гестационна седмица, което е отговаряло на 4-ти месец от бременността. Бременността не е била усложнена от ПТП.

При всички тези приети за установени фактически обстоятелства, въззивният съд е заключил, че физическите и психическите преживявания на ищцата Н. П. К. подлежат на компенсиране чрез заплащане на обезщетение по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ от ответника – застраховател на отговорния за пътния инцидент водач. Справедливият размер на обезщетението е бил определен на 40 000 лева, сума, която ищцата е претендирала по делото.

Окръжен съд - Пазарджик е счел за основателно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат (непоставяне на предпазен колан от страна на Н. П. К.), но въззивният съд е отхвърли възражението. Въз основа на заключението на комбинираната експертиза съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, а при използването му е нямало да се получи счупване на лявата раменна кост. От друга страна, обаче, макар ищцата да е била без поставен обезопасителен колан, това нейно поведение не е било противоправно. Не са били нарушени установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата. Според въззивния съд това е така, тъй като ищцата е била бременна и за нея не е не е имало подобно задължение (чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП). Без значение е кога е била установена бременността и кога ищцата е узнала за нея. Започнал е изключителен растеж на плода, същият вече е бил напълно оформен с поява на половите белези на детето и са започнали да се проявяват видимо симптомите на бремеността. Въззивният съд се е позовал на обясненията на вещото лице – лекар в открито съдебно заседание пред Окръжен съд - Пазарджик, че причината законодателят да освободи бременните от задължението да поставят предпазен колан, е рискът от притискането от хоризонтална лента да се предизвикат контракции или да се предизвикат усложнения в бременността.

За дължимото на ищеца М. В. К. обезщетение за неимуществени вреди е било прието, че следва да е в размер на 25 000 лева. Въззивният съд е акцентирал отново върху заключението на вещото лице лекар по комбинираната експертиза, че няма данни за усложнения и отклонения при възстановителния процес, който е напълно приключил за период от около 2 месеца, както и че към момента на прегледа от вещото лице движенията в глезенната става на ищеца са били възстановени изцяло. Според въззивния съд деформация в областта на външния глезен на десния крак действително представлява неприятна последица от увреждането, но следва да се държи сметка и на това, че тя се намира на място, където не загрозява по очевиден начин тялото на пострадалия.

Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от този ищец е било счетено за неоснователно. М. В. К. също е пътувал без обезопасителен колан, но с оглед обстоятелството, че предпазният колан принципно възпрепятства движението на торса и главата напред и нагоре, докато крайниците остават в свободно движение, и при условие, че основната травма е на външния глезен на десния крак, и при правилно поставен предпазен колан това е нямало да го предпази от травмата на крака. В този смисъл е било заключението на комбинираната експертиза. В конкретния случай кракът на ищеца е попаднал между педалите и се е огънал от удара и при това положение поставянето на колан е без значение за предотвратяването на тази травма.

За дължима от състава на Апелативен съд – Пловдив е била приета още лихва за забава от 27.03.2023г., когато ищците са сезирали застрахователя с искане за заплащане на обезщетение.

Във въззивната жалба на М. В. К. е било изложено оплакване, че съставът на Окръжен съд - Пазарджик е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат. Възстановяването му е продължило по-дълъг период от обичайния за такъв тип травми, както и последиците от травмата при него са продължили – той все още куца и кракът му е изкривен. Инцидентът се отразил негативно на психиката му. Не можел да работи.

В тази връзка в хода на въззивното производство (с молба вх. № 1784 от 27.02.2025г.) от М. В. К. е била представена магнитно-резонансна томография на дясната му глезенна става от 21.02.2025г. (разчитане). Съгласно документа (заключителна част) е имало „Данни за тендопатия (травматични увреди) на сухожилията. Синус тарзи синдром. Промени в талуса – деформация след травма и фрактура – по типа на напреднали до анкилозаране остоеартритни промени с геоди и намалена ставна междина талокалсанеално. Посттравматична и на базата на изразено посттравматични промени варусна деформация на ходило“. Според ищеца се е касаело за новооткрити увреди (доста по-сериозно увреждане от установеното от Окръжен съд – Пазарджик), които по своя характер ще останат трайни, придружени с болки и двигателен дефицит до живот.

Във връзка с медицинския документ, отново с молбата от 27.02.2025г., е било поискано допускането на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1.) Какви допълнителни телесни увреждания извън описаните в решението на Окръжен съд – Пазарджик са установени при ищеца съгласно представената магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става? 2.) В причинна връзка ли са с процесния инцидент и получените при него увреждания? 3.) С какво се характеризира всяко едно от тези увреждания? Свързани ли са те с болки и двигателни ограничения при ищеца? Какъв е периодът на възстановяване при тях? Имат ли те траен характер?

Магнитно-резонансна томография (разчитане) е била приета като нов документ в проведеното пред Апелативен съд – Пловдив открито съдебно заседание на 12.03.2025г. Въззивният съд е отказал допускането на експертиза. Според състава не са били установени нови травматични увреждания, различни от изследваните от вещото лице, поради което искането е преклудирано, а, от друга страна, изслушването на експертизата с нищо е нямало да допринесе за изясняване на предмета на делото. В постановеното във въззивното производство решение магнитно-резонансната томография (разчитане) не е била обсъждана като документ.

По касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД

Касационната жалба на застрахователното дружество е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователя част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Поставените въпроси в частта им дали при определянето на степента на съпричиняване са от значение броят, видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението, не са от значение за изхода на спора и не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Въпросите са свързани с относимите критерии, релевантни за степента (процента) на съпричиняване, но съставът на Апелативен съд – Пловдив изобщо е отрекъл да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Н. П. К..

В останалата част въпросите са относно критериите, които съдът следва да съобразява, за да приложи точно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, т. е. за да приеме, че е налице изобщо принос на увредения за настъпване на вредите.

Въпросите отговарят на общото условие по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовава касаторът. С оглед решаващите изводи на въззивния съд в решението му, този съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС, т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022г. по тълк. дело № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със свое противоправно поведение (действие или бездействие) пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Това тълкуване се поддържа и в практика на Върховния касационен съд, включително посоченото от касатора решение по т. д. № 1139/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

По делото, за да отрече принос на Н. П. К. за настъпване на вредите, въззивният съд е приел, че липсва нейно неправомерно поведение при ПТП. Към датата на пътния инцидент Н. П. К. е била бременна, а съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП бременните жени могат да не използват обезопасителни колани. Поради това, според въззивния съд, не е било от значение дали при ползване на обезопасителен колан от ищцата телесните увреди не биха настъпили. Също според решаващите мотиви на съда без значение е било и дали бременността е ранна или напреднала и дали ищцата е знаела за нея. ЗДвП не отграничава такива обстоятелства като релевантни. Ползването на колан от бременни, според въззивния съд, е по правило противопоказно, тъй като може да настъпят усложнения в бременността. Поради това е установена и разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, даваща възможност за преценка дали обезопасителен колан да бъде поставен, което изключва задължителното му използване.

При тези изводи от въззивната инстанция, общата постановка в съдебната практика, че за да бъде отчетено съпричиняване, поведението на пострадалия (увредения) трябва да е противоправно, се явява съобразена. От въззивния съд е отречено неправомерно поведение на ищцата като пътник в лекия автомобил, поради което - и основание за намаляване на присъжданото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за претърпените от нея болки и страдания поради съпричиняване.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив по подадената от „Застрахователна компания Лев инс“ АД касационна жалба.

От името на Н. П. К. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 1 320 лева по договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025г., сключен с адвокат Г. Б. Х.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

По касационната жалба на М. В. К.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и по трети и четвърти от въпросите на този касатор. Въпросите са по приложението на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, но те не съответстват на касационните доводи в касационната жалба и не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основно оплакване на касатора не е за неправилното приложение на чл. 52 от ЗЗД от въззивния съд, а че делото е останало непопълнено с доказателства при допуснати процесуални нарушения, поради което въззивното решение е необосновано По-конкретно - че от въззивния съд не е била допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза като допустимо, относимо и необходимо доказателство. От този съд не са били обсъдени и всички доказателства по делото (разчитането на магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става като ново писмено доказателство). Всичко това, според касатора, е било от значение за доказването и установяването на релевантните за приложението на чл. 52 от ЗЗД обстоятелства. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната, тъй като при разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания.

Петият въпрос на касатора (процесуалноправен) също не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е относно преклудирането на доказателствено искане за експертиза във въззивното производство, но искането на касатора – ищец за допускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза е било отхвърлено от въззивния съд не само като преклудирано, а и поради това, че не е необходимо доказателствено средство.

Това е и по отношение на първия поставен въпрос (също процесуалноправен).

Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросът е дали при приемането на ново доказателство, съдът дължи допускането на експертно заключение, щом искането за експертиза е направено непосредствено след приемане на доказателството и с цел доказване на спорни по делото факти в тежест на страната. Посочената от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика не съдържа отговор на такъв въпрос (относно доказатествените преклузии), а принципни постановки по приложението на чл. 195, ал. 1 от ГПК (чл. 157, ал. 1 от ГПК (отм.)), предписващи назначаване на експертизи за изясняване на някои въпроси по делото, когато са нужни специални знания от науката и практиката, каквито съдът няма.

Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора М. В. К. втори процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като мотивира решението си.

Въпросът е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил изводите на съда. В контекста на оплакването в касационната жалба, че доказателствата по делото не са били обсъдени в пълнота (от въззивния съд не е била обсъдена приетата като ново доказателство магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става от 21.02.2025г. (разчитане)), въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и със задължителната практика на този съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Касаторът М. В. К. е освободен от заплащане на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Дължимата държавна такса е в размер на 300 лева, съответно на материалния интерес по делото.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 29.04.2025г. по в. гр. д. № 68/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от „Застрахователна компания Лев инс“ АД негова част.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Студентски“, [улица], да заплати на Н. П. К., с ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [община], [улица] със съдебен адресат адвокат Г. Б. Х., [населено място], район „Слатина“, [улица], сумата от 1 320 лева (хиляда триста и двадесет лева) разноски за адвокат в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 29.04.2025г. по в. гр. д. № 68/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от М. В. К. негова част – за потвърждаване на решение № 90 от 08.10.2024г. по т. д. № 135/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. В. К. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД над размера от 25 000 лева до претендираните 40 000 лева, със законните лихви за забава от 27.03.2023г. до окончателното плащане.

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.