Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” –Варна срещу Решение № 1754 от 10. 08. 2016г., постановено по адм. дело № 624/2016г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03001715005139-091-001/19. 11. 15г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 663/12. 02. 2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП.
От Директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна е депозирана и частна жалба срещу Определение № 2445/ 27. 09. 2016г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта му за разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда за липса на отрицателната пречка по чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 184 ЗКПО е незаконосъобразен. Сочи, че дейността на ревизираното дружество е свързана с износ за трети страни или държави членки. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В качеството си частен жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Намира, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като взе предвид заявените касационни основания, за де се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е...