Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП” –В. Т и [фирма], [населено място] срещу Решение № 229 от 19. 08. 2016г., постановено по адм. дело № 480/2015г. по описа на Административен съд – В. Т, поправено с Решение № 349/16. 09. 2016г. по същото дело.

Директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Т обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт / РА/ № Р-04-1401109-091-01/12. 01. 2015г. на органи по приходите при ТД на НАП, В.Т.П, че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства и е дал приоритет на други, без да съобрази несъответствията между тях. Намира, че не е установено реалното извършване на спорните доставки и изводите за обратното са необосновани. Акцентира върху предубедеността на решаващия състав и вътрешната противоречивост на доводите му. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

[фирма], чрез процесуален представител, оспорва горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт / РА/ № Р-04-1401109-091-01/12. 01. 2015г. на органи по приходите при ТД на НАП, В.Т.П, че в тази му част визираният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че при установеност на плащанията по фактурите, издадени за получени аванси, не е налице основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по тях. Сочи, че съдът не е разделил спорното от безспорното и не е...