Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, представено от синдика В. С., срещу решение № 1126/20. 05. 2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3058 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03001814002984-091-001/23. 06. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна в частта относно определен корпоративен данък за 2011 г. представляващ главница в размер на 1 238 471. 94 лв., ведно с лихва от 02. 04. 2012 г. до 03. 04. 2013 г. в размер на 127 480. 94 лв. и корпоративен данък за 2012 г., представляващ главница 21 767. 65 лв. и лихва от 01. 04. 2012 г. до 03. 04. 2013 г. в размер на 18. 19 лв. Единственият довод на касатора е, че с отхвърлянето на оспорването срещу РА се създава опасност от повторно включване на вземания, които са вече предявени и приети, преди издаването на РА. Позовава се на разпоредбите на чл. 164, ал. 4 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ, за да обоснове дължимото приемане и на вземанията по РА. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

След частично десезиране, пред АС Варна е предмет на оспорване ревизионния акт в частта за установените в тежест на [фирма] – в несъстоятелност задължения за корпоративен данък за 2011 г....