Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. Б. в качеството й на [фирма], чрез процесуалния представител адв. С. В срещу Решение № 21 от 06. 01. 2016 г. по адм. дело № 2756/2015 г. по описа на Административен съд– Пловдив (АС), ХVІ състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝна търговеца, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 16002115000509-091-001 от 06. 08. 2015 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП)- гр. П., потвърден с Решение № 766 от 25. 09. 2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. П. при Централно управление (ЦУ) на НАП.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на АС - Пловдив, че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а не плащания за 2009 или предходни години. Твърди, че получените субсидии през ревизираните периоди попадат в изключенията, предвидени в §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01. 01. 2011 г./, §18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01. 01. 2012 г./, §58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01. 01. 2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01. 01. 2014 г./. Иска отмяната на решението в обжалваната част заедно с отмяната на РА. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба и в писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в...