Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. И. от [населено място], [община], [област], чрез пълномощник адв.. С срещу Решение № 2727 от 18. 12. 2015г., постановено по адм. дело № 4059/2014г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт № 271402250/23. 09. 2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 739/15. 12. 2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта на установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 2 592, 13 лева и съответните лихви, за 2009г. в размер на 3 562, 54 лева и съответните лихви, за 2010г. в размер на 1 103, 35 лева и съответните лихви и за 2011г. в размер на 2 984 лева и съответните лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, се твърди неправилност на правните изводи на съда относно установения размер на облагаемия доход от получени преводи на парични суми чрез системата Western Union по години, а от там и неправилно установен размер на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви. В тази насока се излагат доводи, че при открито производство по оспорване на автентичността и истинността на всички бланки за получени преводи от чужбина, съдът е следвало да отчете факта, че са представени в оригинал само част оспорените документи, а отделно от това...