Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н., представен от адв. П. К, срещу решение № 645/30. 03. 2016 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2897 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16002414003417-091-001/23. 07. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Оплакванията на касатора сочат на трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за противоречащ на материалния закон пропуск на съда да възприеме установяването с РА на погасени по давност публични задължения, както и да съобрази действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК от значение за установените задължения за задължителни осигурителни вноски. Като процесуално нарушение определя отказът на съда да допусне гласни доказателствени средства. Сочи опущения при преценката на доказателствените средства. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АС Пловдив са оспорени потвърдената и изменената при обжалването по административен ред части от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на...