Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., [населено място], [община]., против решение № 1325/12. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 347/2016 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. А. Б. против заповед № 225/16. 05. 2016 г. на кмета на [община], с която, на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Селскостопанска сграда" в недвижим имот УПИ - парцел [номер] имот пл. № [номер] от квартал [номер] по плана на [населено място], [община]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

В хода на служебната проверка на оспорения акт за премахване на незаконен строеж по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ са изследвани обстоятелствата и фактите от значение на спора, като дискусионен остава проблемът – налице ли е разрешение за строеж на селскостопанска постройка по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Представено е копие на такова, без номер, дата и печат, чието реално съществуване не е потвърдено при проверката на вещото лице в общината.

От друга страна в техническата служба са открити виза за проектиране, съгласуван и одобрен от ЕСУТ конструктивен проект за постройката.

При тези обстоятелства ненамирането на разрешение за строеж, което би следвало да се съхранява безсрочно съгласно чл. 155, ал. 1 ЗУТ в администрацията рефлектира негативно върху жалбоподателя.

В първото по делото заседание в предходната инстанция ответникът-административен орган е възразил против приемането на представеното РС като доказателство, което е оспорил като невалиден документ - без дата, номер и печат. Изискал е жалбоподателят да представи оригиналното РС. Жалбоподателят е възразил, че оригиналът следва да се пази в Общината, което, в резултат на приетата СТЕ, се установява че не е така. Жалбоподателят не е проявил никаква процесуална активност да докаже, че оригинал на представеното копие съществува, освен твърдение, че представеното РС е редовно доказателство. Нещо повече - буди основателно съмнение фактът, защо след като Б. се е снабдил с разрешение за строеж на 10. 07. 2015 г. (видно от датата на получаване върху самото писмено доказателство), на 29. 07. 2015 г. е подал жалба с вх. № РС-ГР-1019-03-279/29. 07. 2015 г. против мълчаливия отказ на главния архитект да издаде исканото от него строително разрешение.

Липсата на надлежно издадено РС обуславя извод за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, в какъвто смисъл са изводите на административния орган и на АС Благовегпрад в обжалваното съдебно решение. Процесният строеж не попада и в хипотезите за търпимост предвид годината на изграждането - 2015 г., което е прието за безспорно.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1325/12. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 347/2016 г. по описа на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.