Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. [] моли да бъде отменено като неправилно решение № 778/21. 04. 2016г. по адм. д.№ 1668/2015г. на АС-Бургас, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000214000697-091-001/30. 04. 2015г. на ТД на НАП-Бургас. П., че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Бургас моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № Р-02000214000697-091-001/30. 04. 2015г. на ТД на НАП-Бургас, поправен с РА за поправка на РА № П-02000215097021-003-001/29. 05. 2015г. на ТД на НАП-Бургас.
В РА са определени задължения по ЗДДС на ревизираното лице за периода м. 5 – 7. 2014г. с лихви. За м. 7.2014г. касаторът е отразил в дневника си за покупки фактури, издадени през м. 9.2013г., след 9. 09. 2013г. – датата, на която е връчен акт за дерегистрация по ЗДДС, който при обжалването по административен ред е бил отменен с решение № 354/20. 11. 2013г. на директора на Дирекция „ОДОП”-Бургас и дружеството е регистрирано отново по ЗДДС на 4. 12. 2013г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от м. 9.2013г. на основание чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, според който след датата на дерегистрацията лицето няма право да начислява данък...