Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от В. М. В., против решение № 464/14. 12. 2011 г., постановено по гр. д.№ 1212/2011 г. от състав на Окръжен съд – В. Т.

От ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, предвид липсата на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Въззивният съд е постановил решение, с което е приел предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за основателен. Съдът е приел, че безспорно е установено между страните правото на собственост върху дворното място, принадлежащо на ищцата по делото. Спорно е било между страните правото на собственост върху изградените в дворното място постройки. Съдът е приел, че доколкото те са построени в имота, собственост на ищцата по делото, те са станали нейна собственост по силата на приращението и извършеното дарение от страна на частните праводатели на ищцата. Възражението на ответника е било в смисъл, че ищцата не станала собственик на постройките, тъй като същите са построени със средства на ответника. Това възражение, съдът е счел за неоснователно, като е приел, че независимо от основателността на това твърдение, даването на средства и построяването със собствени средства на постройка в чужд имот, без учредено право на строеж в полза на дружеството – ответник, не го прави собственик на построеното, а създава единствено облигационни правоотношения между страните по спора за собственост, каквито не са предмет на спора по делото, имащ за цел предаването на владението на имота на собственика – ищцата по делото. Наличието на учредено право на ползуване в полза на трети на спора лица, както и придобиването на постройките в имота на основание изтекла в полза на ответника придобивна давност, съдът е приел, че са възражения, преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК, доколкото не са били направени своевременно с отговора на исковата молба. Въпреки този извод, въззивният съд е разгледал по същество възражението за наличието на право на ползуване в полза на трети лица, доколкото касае активната материално-правна легитимация на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Съдът е счел това възражение за неоснователно, тъй като наличието на право на ползуване, учредено по надлежния ред, не лишава собственика на имота от правото му да иска връщане на имота от всяко трето лице, което упражнява фактическата власт върху имота, стига това трето лице да е различно от лицето, в чиято полза е учредено правото на ползуване.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правни въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По въпросите относно легитимацията на притежателя на идеална част от правото на собственост и неговата правна възможност да иска предаването на имота от всяко трето лице, не се сочи противоречива съдебна практика, като в този смисъл не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, още повече, че в тази насока съдебната практика е трайна и непротиворечива, като разрешението на този въпрос е в съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд. Не се сочи и разрешение на правния въпрос относно това, необходим другар ли е съсобственик при иск с правно основание чл. 108 от ЗС, която да е в противоречие с процедирането от страна на въззивния съд, като само за пълнота следва да се отбележи, че този въпрос не е бил предмет на произнасянето от страна на съда, като в този смисъл е и неотносим към настоящото производство. По въпроса, притежава ли ищеца по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД материалноправна легитимация по този иск, против ползувател на имота, придобил право на ползуване върху същия имот от неговия титуляр, съдът не се е произнесъл, доколкото от фактическа страна е приел, че ответникът не притежава право на ползуване върху имота, като част от правата на собственика, доколкото правото на ползуване се учредява по съответния предвиден в ЗС ред и право на ползуване е учредено, но на трети лица, не и на ответника по спора. В тази връзка, така посочен от касатора, правния въпрос е неотносим към производството по чл. 288 от ГПК.

Въпросът относно правната квалификация на иска са собственик, претендиращ обезщетение за ползуване на недвижим имот от владеещ несобственик, е квалифициран от съда като такъв по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка се сочи противоречие с разрешение, дадено в ТР №47/1961 г. на ОСГК на ВС. В случая не е налице противоречие по сочения правен въпрос, доколкото цитираното тълкувателно решение касае въпросите относно определяне на размера на дължимото обезщетение.

Сочи се и процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да разгледа възраженията на страната, направени в насрещен иск, въпреки неприемането му за съвместно разглеждане. Този въпрос се сочи във връзка с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разгледал и обсъдил възраженията на страната, изложени в исковата молба по предявения, но неприет за съвместно разглеждане иск, поради което съдът не е процедирал в обратния на поставения в въпроса интерес на касатора. Освен това, така формулиран, правния въпрос касае евентуално допуснато процесуално нарушение, като процесуалните нарушения не са касационни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а е касационно основание по чл. 281 от ГПК, водещо до неправилност на съдебното решение, като наличието на това основание следва да се преценява едва след като са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 464/14. 12. 2011 г., постановено по гр. д.№ 1212/2011 г. от състав на Окръжен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.