Страница 5 от 5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1177

15.04.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова т. д. № 2418/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Р. Б. Я. обжалва Решение № 378/11.06.2024 г. по в. т.д. № 321/2024 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 11/19.01.2024 г. по т. д. № 176/2022 г. на ОС-Благоевград в частта му за частично отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Заявени са касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора в нарушение на чл. 134 ТЗ и необосновано въззивният съд е приел, че сумата от 296 986 лв., включена в междинния баланс като резерви, съставлява задължение за връщане на допълнителни парични вноски, въпреки че решение за внасяне на такива не е взето съобразно предвидените в закона предпоставки. Касаторът сочи, че в протоколите от общите събрания от 01.06.2019 г. и 27.09.2019 г., на които съдът се е позовал, няма конкретика относно дължимостта на процесната сума, а задължението за връщането й не може да се обоснове само с факта на извършеното от съдружниците в предходни периоди текущо финансиране на дружеството, защото в приетите годишни финансови отчети за 2017 г. - 2020 г. предоставяните от тях суми са включени като резерви. Заявява, че според дадените от вещото лице разяснения подобно трансформиране на задълженията в резерви съставлява допустимо счетоводно записване, но въпреки това възражението му в тази насока е останало необсъдено от въззивния съд, нито е отчетена липсата на доказателства за взимане на последващо...