№ 273/2011

гр. София 14. 03. 2012 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА

ЧЛЕНОВЕ: С. К.

ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря А. Д. като разгледа докладваното от съдия

З. А.

гр. д. №

1597

по описа за 2010

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [община], чрез адв. Г. И. срещу решение от 10. 06. 20010 г. по в. гр. дело № 339/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17. 02. 2010 г. по гр. дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че наследниците на П. Г. С., б. ж. на [населено място], поч. на 15. 09. 1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв. м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23. 03. 2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот.

Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и по нередовна искова молба, съответно по предявен установителен иск без да е налице правен интерес от търсената с иска защита.

Ответника по жалбата М. П. М. не е изразила становище по касационната жалба.

Решението на Пазарджишкия окръжен съд е влязло в сила в частите както следва - в частта, с която е обезсилено решение № 48/17. 02. 2010 г. по гр. дело № 443/09 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е прието за установено, че към момента на одобряване и действието на кадастралния и регулационен план от 1983 г. на [населено място] П.М. и наследници на П. С. са собственици на недвижим имот с площ от 300 кв. м. с пл. № * в кв.* по плана на [населено място] и е прекратено производството по делото и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр. дело № 443/09 г. на В., с която е уважен предявен иск от М. П.М. с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР и е отхвърлен предявения иск от М.М. за признаване за установено по отношение на [община], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. е собственик на недвижим имот пл. № * в кв.*по плана на града. Подадената касационна жалба от М. П. М. с вх. № 3431/16. 07. 2010 г. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в отхвърлената част на предявения иск и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото е върната с разпореждане от 22. 11. 2010 г. по гр. дело № 339/2010 г. на ПОС, влязло в сила на 07. 12. 2010 г.

С определение № 796/22. 07. 2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по правните въпроси за редовността и допустимостта на исковата молба и заявяване правата на трети лица, които не участват в процеса, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 4 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното:

С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на О. [населено място], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 300-4-12 от 23. 03. 2004 г. наследниците на П. С. са собственици на недвижим имот с пл. № * в кв.* с площ от 300 кв. м.

Прието е, че ответницата по жалбата М. М. и останалите наследници на П. Г.С., б. ж. на [населено място], поч. на 15. 09. 83 г. се легитимират като собственици на недвижим имот дворно място от 300 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо имот пл. № * в кв.* при съседи – улица, М. Г. и Д. К. на основание наследяване.

В полза на наследниците на П. С. е издаден констативен нотариален акт № */12. 06. 1987 г. за право на собственост, издаден възоснова на обстоятелствена проверка. Със същия наследниците на П. С. са признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследяване.

Възоснова на заключението на в. л. по назначената СТЕ и приложения по делото констативен нотариален акт № */1933 г., издаден на наследодателя П. С. е прието, че по плана на града от 1957 г. процесния имот е бил с площ от 510 кв. м., нанесен като имот пл. № * и в разписната книга на[жк]и е записан на името на П.С. на основание посочения нотариален акт.

С плана от 1957 г. южната част от имота с площ от около 154 кв. м. е включена в терен с отреждане „Ц.о.” в кв.*, около 274 кв. м. попадат в [улица], проектирана по западната фасада на кв.* и [улица], проектирана по северната фасада на кв.* и около 82. 5 кв. м. попадат в терен северно от [улица],1132. Прието е, че улицата е реализирана на място.

Съдът е приел, че в [община] и СГКК [населено място] няма данни за отчуждаване на имот пл. № * за предвидените мероприятия по плана, съответно не са представени доказателства за извършено обезщетяване.

Прието е, че в последващия регулационен план на [населено място] от 1983 г. имот пл. № * не е нанесен в кадастралната основа.

Със заповед № 300-4-12/23. 03. 2004 г. на Изпълнителния директор на АК е одобрен нов кадастрален план за тази част на [населено място], съответно с решение № 229/04. 08. 2004 г. на ОбНС [населено място] и нов регулационен план. В кадастралния и регулационен план от 2004 г. имот пл.№ * не е нанесен. Западната част от процесния имот попада в улица, западно от кв.*, а останалата му източна част в УПИ *. – за озеленяване, УПИ * и УПИ * в кв.*.

Въззивният съд е приел, че имот с пл. № *, чието попълване в кадастралната основа на действащия план в кв.* е отказано с решение № 221/2008 г. на ОбНС [населено място] на ищцата е част от имот пл. № * и е с площ 294 кв. м.

При така установените факти съдът е направил извода, че предявеният иск е с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР и касае установяване право на собственост в полза на наследниците на П. С. към минал момент – момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] от 2004 г.

Прието е, че процесният имот е бил отчужден по силата на одобрения със заповед № 4326/06. 08. 1955 г. уличнорегулационен план при действието на ЗПИНМ отм..

Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ отм. в редакцията, обнародвана в Изв. бр. 227/1949 г. и е приел, че имота, отреден съобразно улично-регулационния план за мероприятие на народните съвети се счита отчужден по силата на самата регулация, че отчуждаването е произвело действие и при неизплащане на обезщетение, но само ако имота е зает от съответното мероприятие.

Относно частта от имота, отреден за „Ц. о.” съдът е приел, че мероприятието не е осъществено и не може да се счита за отчуждено, като се е позовал на разпоредбите на чл. 74а ЗПИНМ отм., според които разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ отм. се прилага и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 09. 07. 1956 г., ако до същата дата недвижимия имот не е зает за съответното мероприятие. Прието е, че за частта от имота, предвиден за оранжерии не е установено в полза на наследодателя на ищците да е изплащано обезщетение при действието на ЗПИНМ отм., съответно ППЗПИНМ отм., С оглед на това съдът е приел, че наследниците на П. С. са останали собственици на процесната част, тъй като Държавата не е придобила правото на собственост, поради отчуждаване. Прието е, че процесната част от имота от 274 кв. м., представляващи източната част от имот пл. № * не е имало основание за заснемане в границите на парцел * За оранжерии с плана от 1983 г. За тази част от имота съдът е приел, че планът от 1957 г. не е приложен и регулационните граници по него не могат да служат за имотни граници на имотите по новия кадастрален план.

Прието е, че в кадастралната основа на плана от 1983 г. е допусната грешка, като процесната част от имота не е заснета и нанесена в него, като имот на ищците. При заснемането на кадастралната основа през 2004 г. според въззивния съд е следвало да се отчете собствеността върху тази част от имот пл. № *, което не е било направено и нанесените кадастрални граници на имотите са неверни.

При тези съображения съдът е приел искът за основателен.

По правния въпрос:

С ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 4-та е застъпено становището, че при констатирана нередовност на исковата молба от въззивният съд, последният като инстанция по същество може сам да приложи чл. 100 ГПК отм., за да отстрани нередовността на исковата молба и в зависимост от изпълнение на указанията в тази насока да разгледа основателността на въззивната жалба или да обезсили първоинстанционното решение и постанови прекратяване на производството. Прието е също, че отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК отм. при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК.

Настоящият състав споделя тълкуването, дадено в т. 4-та от посоченото ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС и преценява, че същото е приложимо и при действието на новия Граждански процесуален кодекс.

Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е сред изключенията на установеното правило на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Ищцата М. П. М. е предявила иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване по отношение на О. [населено място], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. наследниците на П. Г. С. са били собственици на недвижимия имот с площ от 300 кв. м., съставляващ имот с пл. № * в кв.* по плана на [населено място]. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за наличие на право на собственост върху процесния имот както на ищцата, като наследник на П. Г. С., б. ж. на [населено място], починал на 15. 09. 1983 г. на основание наследяване и давностно владение, така и за останалите наследници. Петитума е формулиран за признаване право на собственост върху процесния имот към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. в полза на всички наследници на П. С.. Като ищец в исковата молба е посочена само М. П. М., а останалите наследници на П. С. не са посочени и не са конституирани като страни по делото.

Въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявения иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР по отношение на всички наследници на П. С..

Обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум сочат на нередовности по смисъла на чл. 127, ал. 1,т. 2 и т. 6 ГПК.

Въззивният съд не е констатирал посочените нередовности на исковата молба и не е дал задължителни указания за отстраняването им. Като се е произнесъл по основателността на предявения иск по отношение на всички наследници на П. С. при нередовна искова молба съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне на въззивната инстанция. Така както е предявен иска ищцата М. П. М. е заявила от свое име чужди права, като хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не попада в изрично предвидените от закона случаи по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд следва да приложи разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде задължителни указания на ищцата да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок. След отстраняване или не на нередовностите като инстанция по същество въззивният съд следва да прецени редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Тази преценка обуславя произнасянето на въззивния съд с решение по основателността на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

РЕШИ:

Обезсилва

въззивно решение № 311/10. 06. 2010 г. по в. гр. дело № 339/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17. 02. 2010 г. по гр. дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на О. [населено място], че наследниците на П. Г. С., б. ж. на [населено място], поч. на 15. 09. 1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв. м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23. 03. 2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот.

Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: