Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Н. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 103/09. 04. 2020 г. по в. т. д. № 415/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 49/21. 06. 2019 г. по т. д. № 1/2019 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е признато за установено, по предявения иск от[Фирма 1], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу касатора, че първият не дължи на втория сумите по изпълнителен лист, издаден по разпореждане от 25. 03. 2014 г. по в. т. д. № 134/2013 г. на ВТАС, в размер на 90 278 лв., поради погасяването им чрез прихващане, на основание чл. 439 ГПК.

В жалбата се съдържат подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна, ведно със законните последици от това, и присъждане на направените в производството разноски.

Искането за достъп до касация се основава на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 предл. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280 ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли в случаите на възмездно прехвърляне на вземане, кредиторът да отговаря за съществуването му по време на прехвърлянето /сочи се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 674 по гр. д.№ 1210/2008 г. на ІV г. о./; 2/ Допустимо ли е прехвърляне на вземане, произтичащо от нищожен договор, поради невъзможен предмет, съгласно чл. 26 ал. 2 предл. 1 ЗЗД /по този въпрос се твърди липса на съдебна практика и се поддържа, че разрешаването му има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/. На последно място се релевира и самостоятелното основание на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради несъответствие между доказателствата по делото и приетите за установени от въззивния съд факти.

Против подадената касационна жалба е постъпил в срок писмен отговор от НЕКС ООД, чрез процесуален пълномощник, с искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд на първо място е очертал спорния предмет по делото, който, с оглед нормата на чл. 269 ГПК и оплакванията във въззивната жалба, е следният:

Според обстоятелствата, наведени в исковата молба, вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство срещу ищеца, е погасено чрез прихващане. В тази връзка се твърди, че на 29. 07. 2015 г. кредиторът на ЕТ ИНОТ – Р. Н. /в несъстоятелност/ - Н. Х. М. – И. е прехвърлила с договор за цесия свое вземане към длъжника на ищеца[Фирма 1], надлежно е уведомила синдика, а с полученото вземане[Фирма 1] е направило прихващане /волеизявлението е получено от синдика на 07. 08. 2015 г./, с което вземането по изпълнителния лист е било погасено изцяло.

Ответникът е оспорил валидността на прехвърлянето на вземането и извършеното с него прихващане, както с оглед последиците на прекратеното производство по несъстоятелност, така и поради обстоятелствата, че цедентът не е имал вземане срещу ЕТ, идентично с прехвърленото /като исковото производство за неговото съществуване е било прекратено с влязло в сила определение № 69 от 21. 03. 2014 г. по т. д.№ 77/2013 г. на ОС – Габрово/, респ. договорът за цесия е нищожен, поради невъзможност на предмета му - несъществуване на вземането.

Съобразени са и доводите във въззивната жалба на Р. Н., свързани с необсъждане на възраженията и данните по делото, свързани с релевираната нищожност на договора за цесия.

От фактическа страна съдът е приел, че с влязло в сила решение № 143/22. 05. 2012 г. по т. д. № 99/2011 г. на ОС - Габрово ищецът[Фирма 1] е осъден да заплати на ЕТ ИНОТ – Р. Н. сумата от 90 278, 90 лв. – задължения по подробно посочени фактури, като с разпореждане от 25. 03. 2014 г. по в. т.д. № 134/2013 г. на ВТАС е издаден изпълнителен лист за посочената сума. По него е образувано изп. д. № 969/2017 г. на ЧСИ П. П. с взискател - Р. В. Н..

С решение № 34/20. 08. 2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на ЛОС е обявена неплатежоспособността на едноличния търговец, открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на ЕТ, същият е обявен в несъстоятелност и е спряно производството, поради липса на средства за покриване на началните разноски по него. След възобновяване на производството с решение № 38/10. 10. 2012 г., на 20. 11. 2012 г. синдикът е представил на съда изготвени списъци с приети и неприети вземания, от които е видно, че като кредитор с прието вземане е включена Н. Х. М. – И. относно три суми, вкл. за законна лихва по договор за заем за периода 01. 04. 2005 г. – 20. 08. 2009 г. в размер на 390 895, 89 лв. Като забележка за това вземане синдикът е посочил, че същото се приема под условие относно размера до приключване на производството по гр. д. № 418/2012 г. на ЛОС. С решение № 15/26. 02. 2013 г. по т. д. № 26/2012 г. на ЛОС ЕТ е обявен в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ, постановено е прекратяване дейността на предприятието му, лишен е от правомощие да се разпорежда с имущество от масата на несъстоятелността и е постановено започване осребряване на имуществото. С решение № 48/08. 06. 2015 г. производството по несъстоятелност е спряно, поради това, че никой от кредиторите не е предплатил сума за необходимите разноски, а с решение № 62 от 29. 09. 2016 г. е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и заличаване на ЕТ ИНОТ – Р. Н. от ТР. Решението е влязло в сила на 12. 10. 2016 г.

С договор за продажба на вземане от 29. 07. 2015 г. Н. Х. М. – И. продава на[Фирма 1] свои вземания срещу ЕТ ИНОТ – Р. Н., предмет на т. д. № 77/2013 г. на ГОС, както следва: 10 000 лв. /по частичен иск5 479 лв./, представляващи лихва върху главница от 500 000 лв. за периода 01. 04. 2005 г. – 31. 03. 2009 г., 120 000 лв., частичен иск от общо 161 075 лв., представляващи лихва върху същата главница за периода 31. 03. 2009 г. – 29. 03. 2012 г., всички произтичащи от договор за заем от 03. 11. 2004 г. с нотариална заверка на подписите. Вземанията са включени в списъците, публикувани в ТР по партидата на едноличния търговец в производството по несъстоятелност в пункт 3 – 390 895, 89 лв. Прехвърлено е и вземането по т. 2 от одобрения списък на приетите вземания за сумата от 45 658, 11 лв. – дължима лихва за периода 21. 08. 2009 г. – 20. 08. 2012 г. Цесионерът е заплатил цена от 100 лв., като договорът има силата на разписка /за плащането е приложени и РКО от 07. 08. 2015 г./. До синдика е изпратено уведомление за цесия от 29. 07. 2015 г., видно от разписка на „Български пощи” ЕАД, получено на 05. 08. 2015 г.

Съдът също е установил, че т. д. № 77/2013 г. по описа на ГОС е образувано след прекратяване на т. д. № 418/2012 г. по описа на ЛОС и се отнася до същото производство; същото е прекратено с влязло в сила определение, поради включване на вземанията в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите такива. С уведомление за прихващане, получено от синдика на 07. 08. 2015 г., последният е уведомен от[Фирма 1] за извършеното прихващане на две насрещни вземания между едни и същи субекти – това по издадения въз основа на разпореждане от 25. 03. 2014 г., постановено по в. т.д. № 134/2013 г. на ВТАС, изпълнителен лист за сумата от 90 278 лв. с това, придобито в резултат на извършената цесия за сумата от 130 000 лв., част от включената сума в т. 3 от списъка с приети вземания.

Съдът е констатирал, посредством заключението на вещо лице по изслушаната СИЕ, че договорът за цесия от 29. 07. 2015 г. и изявлението за прихващане са намерили съответно отражение при счетоводните записвания на ищеца, както и въз основа на заключението на проведената СГЕ е установил, че подписите върху уведомлението за цесия, уведомлението за прихващане и в РКО от 07. 08. 2015 г. са на Н. Х. М. – И. /която е била и управител на ищцовото дружество/.

От правна страна съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет, съгласно чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД, с оглед прекратяването на производството по т. д. № 77/2013 г. на ГОС. Посочил е, че валидното прехвърляне на вземане не е обусловено от необходимостта то да бъде установено със сила на присъдено нещо, няма пречка да се прехвърли и спорно вземане, което следва от нормата на чл. 100 ал. 1 ЗЗД и чл. 226 ГПК, както и че прекратяването на производството по посоченото дело не влияе върху съществуването на вземането, а освен това вземането е било включено в списъка с приети вземания, одобрен от съда в производството по несъстоятелност на ЕТ, като длъжникът не е възразил по съответния ред срещу приемането му. От датата на постановяване на определението по чл. 692 ал. 1 ТЗ неоспореното вземане, включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, се смята за прието в производството по несъстоятелност, съгласно чл. 693 ТЗ, и въпросът за съществуването му повече не може да бъде повдиган. С оглед горното оспорването в този смисъл е счетено за преклудирано. Вземането е съществувало, поради което договорът за цесия не страда от сочения порок да има невъзможен предмет. Синдикът е уведомен както за цесията, така и за извършеното прихващане, което е действително в отношенията между прихващащия кредитор и длъжника; както и не е оспорено от синдика или другите кредитори на несъстоятелността, с оглед нормата на чл. 646 ал. 1 т. 1 ТЗ, поради което е проявило погасителния си ефект.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:

Формулираните в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК, изяснено с указанията в т. 1 от ТР № 1/9. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като нямат значение за изхода на делото – не съответстват на решаващата правна воля на съда. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът не се е произнасял относно това, следва ли в случай на възмездно прехвърляне на вземане кредиторът да отговаря за съществуването му по време на прехвърлянето, нито дали е допустимо да се прехвърля вземане, произтичащо от нищожен договор, поради невъзможен предмет, съгласно чл. 26 ал. 2 предл. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като въззивният съд е приел за установено, че вземането на кредитора М. – И., прието в производството по несъстоятелност, съществува, освен това не подлежи на последващо оспорване извън рамките на несъстоятелността и прехвърлянето му не представлява нищожен договор.

Липсата на формулиран правен въпрос, съответстващ на общите законови критерии за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, без да е нужно извършване на преценка за допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава.

Въззивното решение не се преценява и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/ или при грубо нарушение на логическите и опитни правила. Доводите за наличието на това самостоятелно основание за достъп до касация не отговарят на квалифицираното изискване за неправилност, тъй като предполагат извършване на проверка по съществото на спора.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства в негова подкрепа.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 103 от 09. 04. 2020 г. по в. т. д. № 415/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: