О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 190

гр.София,

20. 05. 2021г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1743 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение от 30. 11. 2021г. по гр. д.№1661/2020г. АС София, с което е оставена без уважение молба на К. М. К. за предоставяне на правна помощ по същото гражданско дело.

Жалбоподателят К. М. К. моли да се отмени определението като неправилно и да му бъде предоставена исканата правна помощ.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и предоставянето на правната помощ в случая не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея.

Настоящият състав намира, че тези изводи на въззивният съд са неправилно. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. В разглеждания случай жалбоподателят се позова на липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, която хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 1, 2 и 4 ЗПП, за което е представил и доказателства. Обжалването на решенията по искове с правно основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ, какъвто в случая е предметът на въззивното обжалване, не изискват задължителна адвокатска защита - чл. 23, ал. 1...