Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Р. Р. срещу решение № 100235 от 24. 08. 2020г. по в. гр. дело № 87/2020г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 5 от 06. 01. 2020г. по гр. д. № 21/2019г. на Окръжен съд – Габрово, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Р. Р. срещу Частен съдебен изпълнител В. Ц., с рег. № 732 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Габрово, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ: частичен иск за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи част от цялата сума от 51 000 лв., която ищецът е пропуснал да получи в качеството си на продавач по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29. 04. 2017г., заради незаконосъобразно наложена изпълнителна възбрана от ответника – ЧСИ по изп. дело № 289/2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и иск за сумата 1 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от горепосоченото незаконосъбразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Касаторът – ищец счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Какви са пределите на пасивната солидарност с оглед разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД?“ и 2. „До къде и как се простира солидарността при повече от един длъжник, когато с влезли в сила съдебни решения солидарната отговорност на един от съдлъжниците е ясно диференцирана по време и по размер на задълженията?“. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в неправилно обсъждане на приети доказателства и в извеждането на погрешни правни изводи относно неговата пасивна солидарност за цялото вземане по процесното изпълнително дело, въпреки че с влязло в сила съдебно решение е прието за установено, че спрямо него банката – взискател притежава вземане в по-малък размер и за част от процесния период.

Ответникът по касационната жалба - ЧСИ В. Л. Ц. депозира писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по граждански спор в частта му досежно частичния иск за обезщетение за имуществени вреди от процесното принудително изпълнение с цена 25 000 лв., т. е. в тази част тя е допустима. В останалата част относно иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за обезщетение за неимуществени вреди с цена 1 000 лв., касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), поради което е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

По частичния иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразно принудително изпълнение, въззивният съд е приел за установени от доказателствата в процеса следните правнорелевантни факти: при ответника в качеството му на ЧСИ са образувани две изп. дела (№ 289/2013г. и № 290/2013г.), обединени за общо разглеждане, с едни и същи взискател („Р. Б. ЕАД) и солидарни длъжници („Евро стил“ ООД, ищеца, Д. Н. П., С. Г. С., В. В. Н.), с предмет принудително събиране на парични вземания на взискателя по два договора от 31. 03. 2010г. за банков кредит, по издадени заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове, които вземания са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти – собственост на „Евро стил“ ООД; с влезли в сила съдебни решения по т. д. № 87/2013г. на ОС – Габрово и по в. т. д. № 340/2014г. на Великотърновски АС, по искове с правни основания чл. 422 ГПК е признато за установено, че ищецът Р. не дължи цялото вземане по изпълнителния лист, по който е образувано процесното изп. д. № 290/2013г. и че той дължи само част от вземанията – предмет на изп. д. № 289/2013г., а именно: 18 200 евро – главница, ведно със законната лихва от 12. 08. 2013г., 2 770. 61 евро – просрочени лихви върху редовна главница, за периода: 05. 11. 2012г. – 11. 08. 2013г., 1 663. 36 евро – наказателни лихви за периода: 05. 12. 2012г. – 12. 08. 2013г., 3 494. 31 евро – просрочени преструктурирани лихви и 650. 45 евро – неплатена комисионна за управление на кредита, т. е. вземания в общ размер от 26 778. 73 евро; ЧСИ Ц. е прекратила с постановление от 15. 02. 2017г. по молба на ищеца изп. д. № 290/2013г., като е отказала прекратяване на изп. д. № 289/2013г., с оглед горепосочените влезли в сила съдебни решения и признатото задължение на И. Р. в общ размер от 26 778. 73 евро; на 10. 03. 2017г. ЧСИ Ц. е вписала изпълнителна възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот в [населено място] (ид. част от дворно място с къща); до 31. 07. 2019г. по процесните изп. дела са постъпили следните суми за погасяване на вземанията – 35 623. 30 лв. от длъжника С. С., 155 701 лв. от „Евро стил“ ООД чрез реализирана публична продан и 7 642. 26 лв. от ищеца Р., т. е. общо 198 966. 56 лв., от които 181 236. 40 лв. са преведени в полза на банката – взискател, от които преведени до 15. 02. 2017г. са 144 895. 38 лв., и на 29. 04. 2017г. между Р. като продавач и К. Б. като купувач е сключен предварителен договор за продажба на възбранения по процесното принудително изпълнение недвижим имот за сумата 51 000 лв., от който купувачът се е отказал заради възбраната, но след вдигането й по молба на Р. и със съгласието на „Р. Б. ЕАД, имотът е продаден.

Извършвайки съвкупна преценка на всички горепосочени установени по делото правнорелевантни факти съобразно нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е отхвърлил предявения частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, намирайки за изцяло неосъществен фактическия състав на специалната деликтна отговорност на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение на ответника - ЧСИ при осъществяване на процесното принудително изпълнение, изразяващо се в процесуална незаконосъобразност на действията и/или бездействията на съдебния изпълнител, от което са настъпили вреди в причинно – следствена връзка с процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Твърдяното от ищеца незаконосъобразно изпълнително действие на ответника се изразява в насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот – собственост на ищеца, чрез налагане на възбрана върху него, след като задължението на длъжника – ищец, което е в общ размер от 26 778. 73 евро, т. е. съставлява малка част от принудително реализиращото се задължение и произтича само от единия от двата договори за кредит, е погасено чрез извършените плащания в хода на изпълнителния процес. Решаващият съд е съобразил, че отговорността на длъжниците, един от които ищецът, по процесното принудително изпълнение е солидарна, при което е приложима нормата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, според която изпълнението от един солидарен длъжник освобождава всички останали солидарни дължници. Поради това е счел, че отговорността на ищеца не може да бъде разгледана изолирано от състоянието на задълженията по двата кредита и отражението на частичните погашения върху това състояние. При недостатъчност на плащанията да погасят изцяло задълженията и при липса на уговорки между страните задължението по кой от двата кредита ще се погаси преимуществено, приложение намират правилата на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД и ТР № 3/27. 03. 2019г. на ОСГТК на ВКС. Поради еднаквата обременителност на задълженията по двата договора за кредит, преведената в полза на банката – взискател сума от 144 895. 38 лв. преди изпълнителната възбрана от 10. 03. 2017г., получена от публичната продан на ипотекираните в нейна полза имоти на кредитополучателя, според апелативния съд погасява вземанията, обезпечени с първата по ред на вписване ипотека, т. е. тези по договора за кредит № 68800/2010г., от който произтича дълга и на ищеца, но погасяването е частично. Въззивният съд е заключил, че за да се счете, че частичното погашение ползва дълга на ищеца, следва или плащането да е от самия ищец в рамките на неговата част, или да е непосредствено свързано с тази негова част, което не е установено по делото. Поради това наложената изпълнителна възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, при съществуващ, непогасен негов дълг, е законосъобразно изпълнително действие. Апелативният съд е съобразил също и установеното обстоятелство, че в отношенията между страните, качеството на ищеца като солидарен съдлъжник по двата договора за кредит не е отречено с влезлите в сила съдебни решения, а е отречено само правото на принудително изпълнение за целия дълг, поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е определена частта, до която спрямо него може да бъде изпълнявано, т. е. от материалноправна гледна точка плащанията, извършени от другите длъжници, продължават да го ползват.

Като самостоятелно основание за отхвърляне на предявения частичен иск, въззивният съд е изтъкнал отсъствието на претендираните имуществени вреди от твърдяното незаконосъобразно принудително изпълнение. Имуществените вреди ищецът е индивидуализирал като пропуснати ползи от неполучаването на договорената продажна цена по предварителния договор за продажба, нетрансформиран в окончателен поради наложената изпълнителна възбрана върху имота, съставляващ негов предмет. Такива според апелативният съд не са установени. В конкретния случай ищецът не е успял да сключи окончателен договор с купувача, но е запазил собствеността си върху имота, с което имуществото му е останало непроменено – нито е претърпял загуба, нито е пропуснал да увеличи стойността му. Освен това впоследствие продажбата на същия имот е реализирана според свидетелските показания по делото, но липсват доказателства да е била на по-ниска цена от 51 000 лв..

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение според чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Настоящият съдебен състав приема, че формулираните от касатора въпроси в изложението към касационната му жалба не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол, при което не следва да се обсъжда релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставените въпроси за границите на отговорността на един солидарен длъжник, когато със сила на пресъдено нещо в производство по иск по чл. 422 ГПК е признато, че неговото задължение е по – малко по размер и е за по-кратък период от задължението на останалите солидарни длъжници, не са обуславящи за крайния изход на делото. Това е така, тъй като въззивният съд е счел иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за неоснователен не само поради отсъствието на противоправно (процесуално незаконосъобразно) поведение на ответника – ЧСИ по процесното принудително изпълнение, но и поради неустановяване на твърдените от ищеца имуществени вреди от това поведение под формата на пропуснати ползи. Доколкото при специалния деликт по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ елементите от фактическия му състав, един от които е наличието на вреди в причинно-следствена връзка с поведението на ЧСИ, следва да са осъществени кумулативно, липсата на един елемент е достатъчно основание за отхвърляне на иска катао неоснователен. Поради това дори решаващият съд да беще счел за незаконосъобразна наложената от ответника – ЧСИ изпълнителна възбрана от 10. 03. 2017г., то при неустановяване на който и да е друг от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на специалния деликт, вкл. настъпването на вреди в причинно-следствена връзка с тази възбрана, изходът на конкретното дело би бил същият.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито не са осъществени по отношение на обжалваното решение. Следователно и това релевирано основание не е в състояние да обуслови допускане на касационния контрол.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

С оглед изхода на настоящото касационно дело и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 2 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Р. Р. в частта й срещу решение № 100235 от 24. 08. 2020г. по в. гр. дело № 87/2020г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за обезщетение за неимуществени вреди.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100235 от 24. 08. 2020г. по в. гр. дело № 87/2020г. на Великотърновски апелативен съд, ГК в останалата му част.

ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ЧСИ В. Л. Ц., с рег. № 732 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Габрово, сумата 2 000 лв. - съдебни разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.