Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПИРГОС АГРО“ ООД срещу решение № 1537/23. 11. 2020 г. по в. т. д. № 2372/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260002/13. 08. 2020 г. по т. д. № 169/2019 г. на Окръжен съд Враца за обявяване неплатежоспособност на „А. Т 1“ ЕООД с начална дата 31. 12. 2019 г. и откриване производство по несъстоятелност на дружеството.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до директен касационен контрол поради неговата вероятна недопустимост, евентуално очевидна неправилност. Недопустимостта се свързва с липсата на финансово - счетоводен анализ за дейността на дружеството длъжник в период 5 години назад. Твърди се, че такъв е извършен само за период от 3 години. Наличието на очевидна неправилност се обосновава с непроизнасянето на съда по въпроса за свърхзадължеността на дружеството. Наред с това касационен контрол се мотивира с произнасяне на съда в отклонение от формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и с цел развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Докъде се простира засиленото служебно начало на съдебния състав в производството по несъстоятелност, съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ?“

2. „Предвид факта, че при евентуално обективно съединяване на искове се съединяват няколко иска за защита на едно и също право, не е ли длъжен съдът да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждане на евентуалния иск по същество?“

3. „Може ли да се приеме, че е налице точно прилагане на закона при положение, че съдебният състав постанови решение в ситуация на явно изразено пренебрежение на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и не се произнесе по важни въпроси за изхода на делото?“

4. „При извършване на преценка за икономическото състояние на дружество, с оглед определяне на началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост не е ли необходимо да се проучат също така и сравнителните ведомости, инвентаризационните описи на проучваното дружество, както и съответния нормативен акт, определящ отрасловите коефициенти за съответното дружество?“

5. „При положение, че съдът е допуснал съдебно – счетоводна експертиза върху период от 3 години и е установил, че счетоводството на ответника е водено нередовно и много от първоначалните счетоводни записвания са документално необосновани и несъответстващи на реално съществуващите вземания и задължения, не следва ли съдът да допусне корекция на заключението в допуснатата експертиза за същия период?“

6. „Непроизнасянето на първата инстанция по евентуално предявен иск поражда ли задължение за въззивния съд да се произнесе по този иск, съответно непроизнасянето обосновава ли извод за непълнота на въззивното решение?

По втория въпрос се твърди отклонение от създадена практика на ВКС, обективирана в решение № 201/11. 12. 2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на I ТО. По трети и четвърти въпрос се сочи необходимост от развитие на правото. Пети въпрос обосновава проверка за недопустимост, а шести въпрос – за очевидна неправилност.

От касатора е формулирано искане за достъп до касационен контрол и отмяна на постановеното въззивно решение, като делото бъде върнато за ново произнасяне на въззивния съд. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „А. Т 1“ ЕООД /н./ е подаден отговор на касационната жалба, с който е заявено становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, евентуално за правилност на решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение само досежно частта, с която е приета начална дата на неплатежоспособността – 31. 12. 2019 г., както и поради непроизнасяне по въпроса за наличие на свръхзадълженост. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав е споделил изводите на Окръжен съд Враца за наличие на активна материалноправна легитимация в полза на „ПИРГОС АГРО“ ООД като кредитор по търговска сделка на длъжника „А. Т 1“ ЕООД. След анализ на приетите по делото експертни заключения, Апелативен съд София е възприел като свои и изводите на първоинстанционния съд относно състоянието неплатежоспособност на дружеството длъжник към датата 31. 12. 2019 г. От събраните по делото доказателства е заключил, че до 2019 г. длъжникът е обслужвал задълженията си към всички кредитори с изключение на „ПИРГОС АГРО“ ООД, който в рамките на отпочнато индивидуално принудително изпълнение не е получил плащане. Решаващият състав е констатирал, че през 2019 г. длъжникът е спрял осъществяване на стопанска дейност, а видно от допълнителната съдебно – икономическа експертиза през финансовите 2017 и 2018 г. показателите за ликвидност са били съответно 3, 613 и 3, 675. Възраженията на „ПИРГОС АГРО“ ООД, че Окръжен съд Враца не се е произнесъл по въведеното основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост - съдът е преценил за неоснователни, тъй като с първоначалната молба двете основания - неплатежоспособност и свръхзадълженост – са заявени при условия на евентуалност, като главно заявеното е неплатежоспособност. Направеното в последното по делото открито съдебно заседание искане за произнасяне от страна на съда при условия на кумулация и на двете основания Апелативният съд е преценил за недопустимо извършено. Счел е, че не е проведено обратно доказване от страна на ответника относно временния характер на затрудненията му. Преценил е, че изслушаните от Окръжен съд Враца основно и допълнително заключения са достатъчно подробни и отговарящи на всички, формулирани от молителя въпроси, относно икономическото състояние на длъжника, като са извършени необходимите корекции в счетоводните записвания.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Предвид тежестта на изведения порок, обосноваващ пряк достъп до касация, първо е необходимо да бъде проверено дали въззивното решение е недопустимо, за което настоящата инстанция е длъжна и служебно да следи, предвид приетото с т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Соченият порок е обоснован от касатора с твърдението, че липсва финансово - счетоводен анализ за дейността на дружеството длъжник в период 5 години назад, а такъв е направен само за период от 3 години. В задължителната практика на касационната инстанция /ППВС № 1/10. 11. 1985 г., ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09. 12. 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/09. 07. 2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/ се приема, че съдебното решение е недопустимо в случаите, в които то не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – напр. при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иск, когато не е направено искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В процесната хипотеза касаторът извежда доводи за недопустимост, които всъщност представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при попълване на делото с доказателства. Те, обаче, е недопустимо да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. И при служебна проверка не се установява въззивното решение да представлява недопустим съдебен акт, страдащ от някой от посочените по – горе пороци.

Решението не е и очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни съдопроизводствени начала. В конкретния случай не се установява наличие на сочения критерий за директен достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Доводите на касатора за наличие на очевидна неправилност всъщност попълват хипотезиса на чл. 250 ГПК. Процесуалният закон предоставя право единствено на страна по делото да инициира допълване на съдебно решение, не и на постановилия решението съд по негов служебен почин, или по реда на инстанционния контрол. Само за пълнота следва да се посочи, че касаторът не сочи конкретна практика на касационната инстанция, от която въззивният съд да се е отклонил.

Първите два въпроса, формулирани от касатора, не могат да обосноват достъп до факултативен касационен контрол, тъй като същите не отговарят на основния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да са от значение за изхода по конкретното дело и да са обусловили формиране на решаващата воля на съда, но не и да касаят правилността на обжалваното решение. В мотивите на соченото тълкувателно решение е изведена разликата между основанията за достъп до касация и общите основания за неправилност на въззивното решение, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Във фазата на селекция касационната инстанция не може да проверява дали въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, приложил релевантната материалноправна законова разпоредба или спазил съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика. Първият въпрос е хипотетично зададен без да се сочи какви обстоятелства съдът по несъстоятелността, респективно въззивният съд не са изследвали, за което са били служебно задължени. Относно приложението на служебното начало е дадено разяснение в мотивите на т. 1 от ТР № 1/03. 12. 2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Направен е извод, че разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ урежда засилено служебно начало за установяване на фактите и за събиране на доказателства относно заявеното състояние на неплатежоспособност, но съдът по несъстоятелността не може да замести изявленията, които страните следва да направят - формулиране на молбата по чл. 625 ТЗ или възраженията, които ответникът следва да направи срещу активната легитимация на молителя.

Вторият въпрос, както беше посочено, не е обуславящ изхода на спора, тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено при установено наличие на главно заявеното основание – неплатежоспособност. Отделно, въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в сочения от касатора акт. В решение № 201/11. 12. 2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на I ТО е прието, че в молбата по чл. 625 ТЗ основанията за откриване на производство по несъстоятелност могат да бъдат заявени кумулативно или при условия на евентуалност. Съдът е обвързан да процедира при спазване на диспозитивното начало, прокламирано в чл. 6 ГПК. В процесната хипотеза съдът е разгледал основанията за наличие на несъстоятелност тъй както са били формулирани в молбата по чл. 625 ГПК. Заявеното в последното съдебно заседание искане за допълване /т. е. за изменение/ на основанието, на което да бъде открито производство по несъстоятелност, е направено в отклонение от разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, която като обща се явява приложима и в случая. Тя предвижда, че изменение на основанието или петитума на иска следва да бъде извършено до края на първото по делото открито съдебно заседание. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция ищецът може единствено да увеличи размера на иска си или от установителен да премине в осъдителен и обратно. В т. 1 от цитираното по – горе тълкувателно решение № 1/03. 12. 2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е разяснено по задължителен начин, че когато в ТЗ не е предвидено нещо специално, то приложение намират общите правила на ГПК – чл. 621 ТЗ. В случая ТЗ не предвижда задължение за съда да изследва служебно наличието на основанията по чл. 608 ТЗ и чл. 607а, ал. 2 ТЗ при подадена молба по чл. 625 ТЗ, нито възможност за молителя по всяко време на производството да изменя основанието, на което твърди, че по отношение на дружество, негов длъжник, следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Третият и четвърти въпроси също са хипотетично зададени, тъй като по делото се установява, че първоинстанционния съд е положил всички усилия да установи финансово - икономическото състояние на дружеството длъжник и в частност наличието на активи на същото, а вещото лице е дало отговор на всички въпроси, поставени от молителя, като съответно е коригирало счетоводните записвания във финансовите отчети на „А. Т 1“ ЕООД. Само за пълнота следва да бъде посочено, че в Наредба № 8/05. 05. 2016 г. за условията и реда за изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, на която се позовава касаторът, отрасловият коефициент за ликвидност е в размер 1, 5, а установените за 2017 г. и 2018 г. коефициенти за ликвидност на дружеството длъжник са в размер над 3. По същество формулираният въпрос обективира несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция по същество на спора. Наред с изложеното, следва да бъде посочено и обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обоснована необходимостта от развитие на правото поради нуждата от осъвременяване на създадена съдебна практика или поради неяснота на някаква правна норма. Селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява само формално посочен.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1537/23. 11. 2020 г. по в. т. д. № 2372/2020 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.