Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",чрез процесуалния представител юрк.И. З., против Решение №1584/ 04. 04. 2011 г., постановено по адм. дело № 9605/2010 г. на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед N 01-РД/ЗЗ55 от 05. 11. 2010г. , като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК,като твърди недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че преценката за наличие на изкуствено създадени условия е въпрос на целесъобразност, който следва да се реши в условията на неговата оперативна самостоятелност, поради което не подлежи на съдебен контрол.Счита, че съдът неправилно приел, че издателят на процесната заповед не е мотивирал своя акт и не е приложил правилно втората алтернатива от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 11. 08. 2008 г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. като сочи, че в конкретния случай са създадени изкуствени условия, необходими за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Ответната страна - "Хепи строй инвест" ЕООД не изпраща процесуален представител, в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи.Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба.Сочи, че съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 2008 г. на МЗХ,че финансова помощ не се предоставя на кандидати, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, като от доказателствата по делото не се установява, че е налице изкуствено създаване от оспорващото дружество на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975 на Комисията от 07. 12. 2006 г., необходими за получаване на плащане с оглед получаване на предимство в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Допълва съображенията с това, че административният орган не е изложил мотиви защо е приел наличието на изкуствено създадени условия, какво предимство е осъществено и какво е противоречието с целите на мярката, което обстоятелство препятства съда да извърши контрол за законосъобразност и е процесуално основание за отмяна на оспорената заповед. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна .

Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Хепи строй инвест" ЕООД против заповед N01-РД/ЗЗ55 от 05. 11. 2010г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено заявление от 22. 07. 2009г за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) за проект "Фотоволтаична електроцентрала" ­гр.Н. З., стопански двор, поземлен имот N000257 с общи допустими разходи по проекта, за които кандидатства, в размер на 581 287 лева.

Най-напред в мотивите на атакуваното съдебно решение съдът обсъдил възраженията на административния орган за недопустимост на жалбата поради това, че преценката му е по целесъобразност и приел, че се касае за оперативна самостоятелност, която също е предмет на съдебен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 169 от АПК.

От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. по Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,издадена от Министерството на земеделието и храните, по-нататък "Наредба № 30 от 2008 г»., в Областна разплащателна агенция (ОРА) –Сливен, по образец съгласно приложение, придружено с необходимите документи-нотариален - акт № 62 том XII нот. дело 24468/2008г., годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2008г. с деклариран общ приход в размер на 7 379. 22 лв. реализиран предимно от производството на земеделска продукция като своя основна дейност.

На кандидата е била извършена проверка по редовността на документите, отразена в два контролни листове - КЛ 1 и КЛ2, като са му дадени указания да представи доказателства за-размера на дохода от земеделска продукция за предходната 2008г.,в отговор на които оспорващото дружество представило справка-декларация за периода 01. 01. 2008г.- 31. 12. 2008г. за деклариран общ приход в размер на 6 902 лв., получен от продажба на пшеница и грозде, заявени и в Акт за регистрация по ЗДДС от 26. 05. 2009г. с облагаем оборот в размер на същата сума, реализиран от продажба на същите продукти.

След преценка на представените доказателства е издадена обжалваната заповед, в която в частта й на колона четвърта в табличен вид са описани фактическите основания (мотиви) за направения отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане. Заповедта е издадена на посочени в нея правни основания - чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 т. 5 от Наредба № 30 от 2008 г. и във връзка с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г.

Посочената фактическа обстановка не е била спорна между страните.Спорът е правен и е относно законосъобразността на издадената заповед, която според изложеното от съда е без мотиви, без посочване на коя от хипотезите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 2008 г. се позовава, включително и на коя хипотеза от чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 2008 г. Приел е, че описателното изброяване на констатираното при контролните проверки в заповедта не сочи на фактическия състав на чл. 7, ал. 2, при който трябва да са налице и трите кумулативно изброени предпоставки, които е обсъдил и с оглед § 1, т. 31 от ДР на Наредба № 30 от 2008 г. В тази връзка анализирал съдържанието на понятието "изкуствено създадени условия" по смисъла на посочения параграф и приел, че по смисъла на цитираната разпоредба в относимата редакция "изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони .Посочил, че горните основания са достатъчни за отмяна на акта, но ги допълнил и със съображения, че създаването на две отделни фотоволтаични централи от собствениците на два съседни имота при липса на други констатации и доказателства за евентуална свързаност между заявителите, не обосновава извод, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента.На трето място преценил, че чл. 13 ал. 1 т. 5 от Наредба №30 изисква за подпомагане да могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица, които имат приход минимум 50 % през предходната на кандидатстването година от земеделска дейност, което изискване, видно от представената данъчна декларация за 2008г, и Акта за регистрация по ЗДДС, приел за изпълнено, и обосновал извод, че административният орган е постановил отказ на основание, непредвидено в наредбата, а именно, че дружеството не е представило разходно-оправдателни документи за горното обстоятелство, с които да установи получения приход от земеделска дейност .

Идвел краен извод, че заповедта е валидна, но незаконосъобразна, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Наведеният довод в касационната жалба за недопустимост на първоначалната жалба, а от там и на решението, защото преценката за наличие на хипотезата по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 2008 г. е такава по целесъобразност и върху нея съдът не упражнява контрол, е неоснователен. Законосъобразно е приетото в мотивите на първоинстанционния съд, че основанията за процесния отказ подлежат на съдебна проверка и не се отнасят до изключена от съдебен контрол целесъобразност.Според чл. 31 от Наредба № 30 от 2008 г. в относимата редакция/ДВ, бр. 37 от 2010 г., в сила от 18. 05. 2010г.)Изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. В чл. 32 изрично е посочено, че в случай на отказ за финансиране РА писмено уведомява кандидата, като в уведомлението изрично се посочват мотивите на отказа. Анализът на чл. 31 налага извод, че РА има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за подпомагане, но когато го отхвърли, следва да се мотивира. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта.С оглед горното е правилна преценката на съда за нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Описаните факти в мотивите на колона четири от заповедта не сочат кои обстоятелства се отнасят към функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, освен това при установяване на съответната хипотеза трябва да се посочат и фактите, които сочат на целта за осъществяване на предимство и то да е в противоречие с целите на мярката - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 2008 г.

Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта със съображения, които не са предмет на обсъждане, защото касационната жалба не може да допълни обжалваната заповед.

Следващият довод в касационната жалба е също неоснователен.Противно на твърдяното в жалбата, в мотивите на обжалваното решение административният съд е извел обоснован извод за незаконосъобразност на заключението, че кандидатът е създал изкуствени условия, необходими за получаване на финансова помощ. Обосновано съдът е констатирал, че в текста на процесната заповед не са изяснени двете хипотези, при които се отказва финансиране и не са изложени съображения в какво се проявяват двете отделни основания за отказ. Основателно се е позовал на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/11. 08. 2008 г. според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката, анализиран във връзка с легалната дефиниция в § 1, т. 31 от ДР на същата наредба .

По отношение на следващото възражение в жалбата Върховния административен съд намира за обосновани мотивите, изложени в атакуваното съдебно решение, че създаването на две фотоволтаични централи от собствениците на два съседни имота не води непременно до еднозначния извод, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията от 07. 12. 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на селските райони.

Най-сетне, законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 13 ал. 1 т. 5 от Наредба № 30 изисква за подпомагане да могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица, които имат приход минимум 50 % през предходната на кандидатстването година от земеделска дейност, което изискване, видно от представената данъчна декларация за релевантната 2008г/л. 75 от делото/, и Акта за регистрация по ЗДДС/л. 83 от делото/, е изпълнено.На таза база е изведен обоснован извод, че административният орган е постановил отказ на основание, непредвидено в наредбата, а именно, че дружеството не е представило разходно-оправдателни документи за горното обстоятелство, с които да установи получен приход от земеделска дейност .

От горното следва, че Административен съд София - град е извел обоснована преценка за отмяна на оспорената заповед поради допуснати нарушения на изискването за форма и на материалния закон и правилно е върнал преписката със задължителни указания на административния орган.

По изложените съображения решението на съда като допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1584/ 04. 04. 2011 г., постановено по адм. дело № 9605/2010 г. на Административен съд София – град . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ Д. А.

Д.А.