Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., от гр. Б.д, против решение № 886 от 21. 05. 2013 г., постановено по адм. дело № 52/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – началник сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП към ОД на МВР Благоевград, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 4/07. 01. 2013 г. на началник сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП към ОД на МВР Благоевград, с която на Г. С. Г. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца.

За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства.

Дисциплинарно наказващия орган е установил дисциплинарното нарушение, от държавния служител са поискани обяснения, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР.

Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на описаната в заповедта дата Г. С. Г. е допуснал нарушение на служебните си задължения като при спиране за проверка на лек автомобил не е съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 70, ал. 3 и чл. 137 от Закона за движението по пътищата, с което е нарушил чл. 109, ал. 2, т. 2 от Инструкция № Із-2295/08. 12. 2006 г. за патрулно - постовата дейност на МВР и за извършената проверка и взетото отношение не е докладвал на ОДЧ, с което е нарушил чл. 122, ал. 1 от цитираната инструкция. Посочените нарушения са класифицирани като такива по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”.

В първоинстнационното производство (съдебно заседание по делото на 21. 02. 2013 г.) жалбоподателят е заявил, че не оспорва факта, че не е съставил акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила, който е управлявал същия без колан и без включени светлини, като оспорва второто нарушение, а именно твърди, че е уведомил ОДЧ за извършената проверка и взетото отношение. Следователно първото, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нарушение е безспорно, като е и доказано от събраните по делото доказателства. Правилно първоинстнационният съд е изтълкувал нормата на чл. 28 от Закона за административните нарушение и наказания и е приел, че единствено в правомощията на наказващият орган е при маловажни случаи да не наложи наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Жалбоподателят не е наказващ орган, поради което същия не притежава правомощия по цитираната правна норма. Законосъобразно съдът е приел, че при преценка за маловажност на нарушението контролния орган е могъл да състави фиш съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата, което в случая не е сторено. Правилно и с оглед събраните по делото доказателства съдът е приел, че служителят е извършил и второто, описано в оспорената заповед, нарушение, а именно не е уведомил ОДЧ за извършената проверка, с което е допуснато нарушение на чл. 122, ал. 1 от Инструкция № Із-2295/08. 12. 2006 г. за патрулно - постовата дейност на МВР. С. П. сочи, че се е свързал с дежурния ОДЧ по радиостанцията и само е съобщил за автомобила, без да разговаря с дежурния. В обясненията, дадени в административното производство дежурния ОДЧ категорично заявява, че автопатрула не му е продиктувал автомобила, нито по радиостанцията, нито по телефона, поради което същият не е записан в книгата за проверка на автомобили. Тези факти се потвърждават и от свидетелските показания на същия, който сочи, че не се е осъществило потвърждаване на радиовръзката. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че жалбоподателят е извършил описаните в оспорената заповед нарушения на служебната дисциплина, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не са изложени и в касационната жалба.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Г. С. Г. да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Б.д сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 886 от 21. 05. 2013 г., постановено по адм. дело № 52/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б.д.

ОСЪЖДА Г. С. Г. да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Б.д сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) , представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

И.Д.